Доклад на ЕП: България е №1 в ЕС по преждевременна смъртност заради мръсен въздух

143 смъртни случая на 100 000 души през 2023 г., 100% от населението диша над нормите на СЗО. Рискът расте, ако страната отложи по-строгите стандарти до 2030 г.

България е с най-висока преждевременна смъртност на глава от населението в Европейския съюз, свързана с излагане на фини прахови частици (ФПЧ). Това показва последният доклад на Европейския парламент за здравните последици от замърсяването на въздуха.

За 2023 г. у нас са отчетени 143 преждевременни смъртни случая на 100 000 жители. На другия полюс са Швеция и Финландия. Там показателят е 39 на 100 000 души. Разликата очертава траен здравен риск, а не инцидентен проблем.

100% от хората в България живеят над препоръките на СЗО

Докладът отчита, че 100% от населението на България живее при нива на замърсяване, които надвишават здравните препоръки на Световната здравна организация. Това означава, че проблемът не е локален. Той засяга всички региони.

Данните за периода 2021–2023 г. показват и друго. Финландия, Швеция и Естония са намалили здравния риск с между 50% и 80%. В същия период България е постигнала спад едва между 2% и 5%. Темпът е недостатъчен, ако целта е реална промяна в здравните показатели.

Дърва, въглища и централи: основните източници на ФПЧ

Сред водещите източници на замърсяване у нас са битовото отопление с дърва и въглища. Важен фактор остава и производството на електроенергия от въглищни централи.

Тези източници са пряко свързани с тежки заболявания. Сред тях са инсулт, диабет, исхемична болест на сърцето и хронични белодробни болести. Отделно се отчита и риск от астма при деца и юноши. Информацията е цитирана и от БНР.

Риск от отлагане на по-строгите норми и слаб контрол

Докладът на Европейския парламент посочва и политически риск. България, заедно с Полша и Италия, е сред държавите, които може да се възползват от възможност за отлагане. Става дума за 10 години отсрочка на крайния срок. Тя засяга въвеждането на по-строги норми за качество на въздуха до 2030 г.

Ситуацията се усложнява и заради ограничен брой мониторингови станции. Те измерват замърсяването на атмосферния въздух. По-малко станции означава и по-малко данни. Това затруднява контрола и планирането на мерки.

Към това се добавя и институционален проблем. Националният център по обществено здраве и анализи не е включен в процеса по разработване на екологичните политики. Липсата на здравен фокус в тези политики може да забави решенията. Това увеличава риска проблемът да остане хроничен.

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news