ДПС говори за репресии, но кой превърна Община Кърджали в партийна трибуна?

Така едно полицейско действие се превърна в политическо събитие с мащаб, който далеч надхвърли самия повод, пише в своя позиция KardjaliNews.bg.

Припомняме, че тази сутрин за 2 часа бе разпитан кметът на Кърджали Ерол Мюмюн по сигнал на бившата директорка на "Обредни дейности" Моника Атанасова за оказван натиск от страна на кмета да напусне работа. 

От ОДМВР Кърджали съобщиха, че кметът е отведен тази сутрин в Районното управление в града за снемане на обяснения по преписка след дълго неявяване. За времето, в което е давал обяснение, е бил с временно ограничение на правото на придвижване. 

ДПС определи случващото се като репресия и политически натиск. На извънредна пресконференция в Кърджали народният представител Искра Михайлова обвини Румен Радев, че използва Министерския съвет, за да влияе върху независимите органи.

„Това е човекът, който си позволи от Министерския съвет на Република България да раздава присъди“, заяви тя.

Но докато критикува политическото използване на държавните институции, Михайлова направи изявлението си от залата на Общинския съвет в Кърджали — в сградата на общинската администрация. Партийна пресконференция на ДПС, институционална зала и политически обвинения. И нито един видим въпрос защо именно това е мястото за подобно събитие, кой е разрешил използването му и при какви условия.

Това е съществена част от картината. Общинските пространства са публичен ресурс, а не естествено продължение на партийните централи. Ако залата е предоставена по установения ред, това би трябвало да може да бъде обяснено ясно. Ако има правила, те трябва да важат еднакво за всички.

Още по-неудобен е въпросът за присъствието на представители на общинската администрация пред Районното управление в подкрепа на кмета Ерол Мюмюн. Всеки гражданин има право да изразява позицията си. Но когато става дума за общински служители, възниква въпросът дали са били там в лично качество и извън служебните си задължения, или участието им е било организирано от ръководството. Ако са били задължени да присъстват, това би поставило съвсем различен проблем — използването на служебно положение и работно време за политическа демонстрация.

Това обстоятелство не може да се приема за доказано само от присъствието на служители. Но е достатъчно важно, за да не бъде подминавано.

Междувременно Михайлова съобщи, че дипломатическият корпус в България и Комисията по правата на човека към Европейския парламент са информирани за случаи в Кърджали, Белица и Сунгурларе. Тя заяви и че от Европейския парламент настояват за проучвателна мисия в България. Това са твърдения на депутата, които сами по себе си не установяват нито незаконност на полицейските действия, нито наличие на политическа репресия.

Разпитът в полицията не е присъда. Той сам по себе си не доказва нито вина, нито невинност. Ако има данни за неправомерни действия, те трябва да бъдат проверени. Но и самото извършване на полицейско процесуално действие не е автоматично доказателство за политическо преследване.

Точно тук е разликата между проверката на фактите и политическата мобилизация около тях. Едно е да се настоява за законност и прозрачност. Друго е всяко действие на институциите, засегнало представител на дадена партия, веднага да се превръща в национален политически скандал.

ДПС има право да защитава кмета и да оспорва действията на властта. Но обществото има право да пита и за другата страна на събитията: кой използва публичните пространства, кой организира присъствието на служители и къде свършват служебните задължения и започва партийната лоялност.

Когато политиците настояват, че институциите трябва да спазват закона, същият стандарт трябва да важи и за тях самите.