Дунав пада до рекордно ниски нива: АЕЦ „Козлодуй“ влиза в необичаен режим, а енергийният баланс става все по-крехък

Енергийният министър Ива Петрова предупреждава, че климатичните аномалии вече удрят ключова инфраструктура. Държавата търси инженерни решения, залага на нови ядрени мощности и ПАВЕЦ, но признава: в прехода най-критични остават ТЕЦ-овете.

Нивото на река Дунав пада до стойности, които поставят АЕЦ „Козлодуй“ в условия без прецедент за последните десетилетия. Министърът на енергетиката Ива Петрова казва, че централата работи в проектните параметри, но признава, че последните дни спадът е рязък и ситуацията остава динамична. По думите ѝ подобни спадове е имало през 1985 и 2003 г., но не и толкова ниски, колкото сега.

В централата е създаден щаб, който следи обстановката денонощно. Помпите работят в нормален режим. Това дава спокойствие, но не гарантира, че рискът е отминал.

АЕЦ „Козлодуй“ на ниска вода: защо България засега се справя

В румънски медии се коментира защо България се справя по-добре при ниски води. Петрова обяснява с разликите в проекта и инфраструктурата. Според нея параметрите на бреговата помпена станция, каналите и разположението на хидротехническите съоръжения позволяват работа и при рекордно ниски нива.

Въпреки това България търси съдействие и от Сърбия и Румъния по дипломатически път. Причината е проста. АЕЦ „Козлодуй“ в момента осигурява критични параметри за електроенергийната система в региона. Износът на ток продължава през междусистемните връзки. Петрова подчертава, че когато българските мощности работят, ефектът се усеща и в съседните държави.

Какви са инженерните решения и какво означават за новите блокове

Министерството обсъжда няколко решения за работа при още по-ниски водни нива. Сред тях са промени по бреговата помпена станция, така че помпите да работят при по-неблагоприятни условия. Планира се и внедряване на механични решетки и системи за непрекъснато почистване.

Разглеждат се и варианти за дънни прагове или отражателни диги, които да пренасочват водния поток. Обсъжда се и аварийно подхранване чрез плаващи помпени станции. Така ще се разшири периметърът за осигуряване на воден ресурс.

За планираните седми и осми блок Петрова е категорична, че трябва да се търсят допълнителни варианти. Тя посочва алтернативен „студен канал“ и използване на охладителни кули. Като по-дългосрочна перспектива се обсъжда и хидроенергиен комплекс „Никопол – Турну Мъгуреле“, който би регулирал нивата при високи и при ниски води.

Новата енергийна стратегия: ядрената остава избор, но ТЕЦ-овете крепят системата

Петрова твърди, че „безспорният избор“ за България остава ядрената енергетика. Това включва гарантиране на работата на сегашната централа и строеж на нови мощности. Тя добавя, че проектирането вече трябва да отчита климатичните промени.

Друг приоритет са нови ПАВЕЦ. В актуализирания план „Климат и енергетика“ е заложено изграждане на поне две нови ПАВЕЦ с обща мощност, съизмерима с ПАВЕЦ „Чаира“. Това означава около 800–1000 мегавата.

В преходния период обаче най-критични остават термичните централи. Петрова се позовава на оценки на Електроенергийния системен оператор. Според тях в „Марица-изток“ трябва да има поне четири блока в готовност като резерв. Част от блоковете са в ремонт. Ремонтните графици могат да се отложат, за да не се стигне до критична ситуация, ако възникнат проблеми в АЕЦ.

Министърът отчита ролята на соларите и батериите, които вече подпомагат системата. Фотоволтаиците с батерии покриват по-добре сутрешния пик. По-рисков остава вечерният пик, особено ако базова мощност отпадне. Петрова допълва, че водният ресурс в язовирите е около 80% и трябва да се използва внимателно.

По темата за газови мощности тя казва, че може да има място за парогазови централи, включително подготвени за водород. Решенията ще зависят от моделирането в новата енергийна стратегия.

Проектът на стратегията трябва да бъде представен до края на годината. Целта е баланс между сигурност на доставките и цена. Петрова предупреждава, че новите инвестиции изискват голям ресурс и трябва да се преценяват така, че токът да остане достъпен и конкурентоспособен. Тя коментира и високата цена на нови ядрени блокове като стратегическо решение, което се изплаща в дълъг хоризонт, ако е направено правилно.

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news