ЕК дава България на съд за ключови правила: Брюксел иска глоби за забавяне

Европейската комисия сезира Съда на ЕС срещу България и още шест държави заради неизпълнени изисквания за защита на критичните услуги. Отделно София е сред страните, които изостават и по директивата за баланс между половете в бордовете.

Европейската комисия обяви, че предава на съд България, Испания, Франция, Люксембург, Нидерландия, Полша и Швеция. Причината е забавено въвеждане на европейските правила за устойчивостта на критичните субекти. Срокът за промени в националните закони е изтекъл на 17 октомври 2024 г.

Комисията уточнява, че до момента нито една от посочените държави не е въвела мерките в националното си законодателство. Затова Брюксел иска Съдът на ЕС да наложи финансови санкции.

Какво означава директивата за „критичните субекти“

Директивата цели да гарантира непрекъснатото предоставяне на услуги, които са жизненоважни за обществото и икономиката на ЕС. Тя обхваща ключови сектори. Сред тях са енергетиката, транспортът, здравеопазването и водоснабдяването.

В обхвата попадат и банковото дело, както и цифровата инфраструктура. Това са системи, от които зависи ежедневното функциониране на държавите. Прекъсванията могат да имат широк ефект върху гражданите и бизнеса.

Заплахите, които ЕС иска да бъдат покрити

Европейското законодателство е насочено към широк спектър от рискове. Сред тях са природни бедствия и кризи, причинени от човека. Включени са терористични нападения, киберзаплахи и престъпно проникване.

Посочени са и саботажи. Целта е критичните структури да имат ясни изисквания за устойчивост. Това включва подготовка, защита и реакция при инциденти.

Втори сигнал от Брюксел: балансът между половете в бордовете

Паралелно с делото за критичните субекти, ЕК отправя и друго предупреждение. Комисията призова България, Белгия, Чехия, Кипър, Латвия, Унгария, Австрия, Полша и Португалия да въведат изцяло правилата на ЕС за баланс на половете сред директорите.

Директивата поставя цели за големите дружества от ЕС, които се търгуват на борса. Те трябва да достигнат 40% представителство на по-слабо представения пол сред директорите без изпълнителни функции. Целта е 33% за всички директори.

Според ЕК тези държави не са съобщили мерки за транспониране. Това е въпреки предоставеното време. Крайният срок за въвеждане на правилата е изтекъл на 28 декември 2024 г.

Сега натискът се засилва. За България темата не е само правна. Тя засяга и готовността на държавата да прилага европейски стандарти в сигурността и корпоративното управление.

Още новини в категория Свят

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news