ЕК натиска България: 4 пъти по-бързо саниране до 2030 г., а секторът предупреждава, че е невъзможно

Националният план до 2050 г. залага 16% обновяване за 4 години и инвестиции за 20 млрд. евро до 2035 г., но експерти искат разсрочване и по-реалистични цели.

Европейската комисия иска България да ускори четири пъти обновяването на сградния фонд до 2030 г. Изискването вече влиза в националните документи. Но представители на сектора предупреждават, че темпото е непостижимо с наличния капацитет и действащите програми.

Това стана ясно на дискусия в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Темата беше Националният план за сградно обновяване до 2050 г. Документът е изготвен по линия на европейските правила. Той трябва да очертае пътя към по-енергийно ефективни жилища и обществени сгради.

Целите до 2030 г.: скок, който секторът не вижда как да стане

Планът залага до 2030 г. да бъде реновиран 16% от сградния фонд. До 2035 г. целта е 22%. До 2050 г. над 60% от сградите трябва да са енергийно ефективни.

Според Цвета Наньова, зам.-председател на УС на Българската фасилити мениджмънт асоциация, тези нива не отчитат реалното темпо в страната. Тя посочи, че за около 20 години са санирани едва 4% от сградния фонд. На този фон цел от 16% за четири години изглежда нереалистична.

Наньова обобщи проблема с сравнение. По думите ѝ няма как България да прескочи от „2 клас в 8 клас“. Затова асоциацията препоръчва разсрочване на целите.

Сходна позиция изрази и Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“. Той заяви, че целите до 2030 г. трябва да бъдат редуцирани за България. Организацията е анализирала нежилищните публични и частни сгради.

Какво предвижда планът: милиони квадратни метра и мерими спестявания

България е сред първите осем държави, подали плана в срок към Европейската комисия в края на 2025 г. По него до 2030 г. трябва да се реновират близо 56 млн. кв. м жилищна площ. До 2035 г. се добавят още 23 млн. кв. м. Обхватът включва многофамилни и еднофамилни жилищни сгради.

Очакваният ефект е намаляване на енергийното потребление. Целта е до 16% до 2030 г. и до 22% до 2035 г.

При нежилищните сгради целите са отделни. До 2030 г. трябва да се обновят около 15.4 млн. кв. м. До 2033 г. се планират още 3.3 млн. кв. м. Тук се следи и делът обновена площ, и постигнатите спестявания. До 2030 г. целта е 16%. До 2035 г. е 26%.

Министърът на регионалното развитие Николай Найденов подчерта, че целите не са „политически избор“. По думите му те произтичат от европейското законодателство. Става дума за директивата за енергийните характеристики на сградите. Тя изисква ускорено обновяване във всички държави членки.

Найденов посочи и очакваните ползи. Сред тях са по-ниски сметки за енергия, по-добра градска среда и модернизирана публична инфраструктура. Той добави и икономически ефекти. Това включва подкрепа за строителния сектор и местните икономики.

Цената: 20 млрд. евро и ключова роля за Фонда за декарбонизация

Инвестициите за изпълнение на заложеното са оценени на около 20 млрд. евро до 2035 г. Според зам.-министъра Дора Янкова финансирането трябва да дойде от комбинация от източници. Сред тях са държавни и европейски инструменти. В списъка са Социалният климатичен фонд, Фондът за справедлив преход и Фондът за декарбонизация.

Янкова определи Фонда за декарбонизация като ключов инструмент. Той трябва да комбинира грантове, гаранции и кредити. Целта е да се мобилизира по-голям частен ресурс.

Първият приоритет на фонда ще са еднофамилните къщи, заяви министър Найденов. Очакванията са първите програми за този сегмент да започнат до края на годината.

В същото време фондът все още не работи на практика. Той е учреден в края на 2025 г. Засега има избран 9-членен управителен съвет. В публичното пространство трудно се намира информация за състава му.

Предстои конкурс за изпълнителен директор, съобщи Ивайло Алексиев от Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Той е и член на фонда. Алексиев уточни, че обновяването на еднофамилните къщи няма да е изцяло безвъзмездно. Ще има и съфинансиране от собствениците. Процентът още не е обявен. Причината е, че финансовите инструменти все още се разработват.

Планът разчита част от целите до 2030 г. да се покрият чрез текущите програми. Това включва мерки по Плана за възстановяване и устойчивост. Предвиден е и втори етап на Националната програма за енергийна ефективност. Той трябваше да започне през 2025 г. Това обаче не се случи.

Като ключова промяна се посочва отказ от краткосрочни кампании. Идеята е да се изгради устойчив пазар за сградно обновяване. След приемането на плана до края на годината темата става постоянна държавна политика, коментира Янкова.

За да се ускори процесът, планът предвижда и центрове за комплексно обслужване. Те трябва да помагат на граждани и бизнес от проект до финансиране. По оценка на Цвета Наньова един такъв център може да обслужва около 80 000 души.

Предвидена е и по-добра координация между институциите. В списъка са МРРБ, Министерството на енергетиката, МОСВ, Министерството на финансите и общините. Целта е процедурите да станат по-ясни и предвидими. Това е критично условие, ако България трябва да гони ускорено обновяване още в следващите години.

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news