ЕС говори все по-остро за Израел: Анализ намира свръхфокус и двойни стандарти

Проучване на над 24 000 изявления на ЕСВД отчита 4% дял за Израел и растящ негативен тон след 7 октомври. Авторът предупреждава: Брюксел губи доверие, а Йерусалим рискува ключови икономически и научни връзки.

Малко държави заемат толкова централно място в дипломатическия дневен ред на Европейския съюз, колкото Израел. Вниманието е постоянно и често доминира публичните послания на Брюксел. Според професор Шарон Пардо, цитиран от Euronews, това не се обяснява с размера на страната или с формалния ѝ статут спрямо ЕС.

Нов анализ поставя въпроса още по-рязко. Прилага ли ЕС еднакъв дипломатически аршин към всички. Или натискът и критиката са концентрирани върху Израел. И ако е така, каква е цената за влиянието на Съюза в Близкия изток.

Какво показват данните: 4% от всички изявления са за Израел

Изследване на Института за политика на еврейския народ анализира над 24 000 официални изявления и комуникации на Европейската служба за външна дейност. Периодът е от 2017 г. до април 2026 г. От тях 895 са пряко свързани с Израел.

Това означава около 4% от всички официални дипломатически изявления за разглеждания период. Авторът подчертава, че Израел не е член на ЕС. Той не е и кандидат за членство. Не е и сред големите световни сили. Въпреки това получава видимо повече внимание от други държави.

Тонът също е измерен. За целия период 38% от изявленията за Израел са негативни. 49% са неутрални. Само 13% са положителни.

След атаката от 7 октомври 2023 г. балансът се измества. Негативните изявления растат от 29% преди нападението до почти 46% след него. Положителните спадат от близо 20% до едва 8%.

Сравненията с Турция и Катар поставят ЕС в неудобна позиция

Пардо отбелязва, че критиката към демокрации не е необичайна. Те се проверяват, защото от тях се очакват стандарти. Спорът е друг. Дали същите стандарти се прилагат последователно.

Сравнителните данни, цитирани в текста, пораждат съмнения. Иран получава най-негативно отношение сред разглежданите държави. Това се свързва с ролята му в регионалната нестабилност и военните му връзки с Русия.

Турция изглежда като отделен случай. Въпреки спорове за върховенство на закона и свобода на изразяване, около три четвърти от изявленията на ЕСВД за Анкара са неутрални. Много от тях са за технически теми около кандидатурата ѝ за членство.

Най-острото сравнение е с Катар. Според анализа повече от две трети от европейските изявления за Доха са положителни. Негативните почти липсват. Това важи и на фона на „Катаргейт“, който повдигна въпроси за външно влияние в Европейския парламент. Според изследователите аферата почти не присъства в официалната реторика.

Изводът на автора е, че този контраст подкопава претенциите на ЕС за безпристрастност. А без доверие посредничеството става все по-трудно.

Рискът за Израел: Европа остава ключов икономически и научен партньор

Текстът очертава и втора опасност. Докато ЕС говори много за Израел, Израел говори все по-малко с Европа. След 7 октомври израелската дипломация се концентрира върху Вашингтон, сигурността в региона и разширяването на Авраамовите споразумения.

Това е обяснимо, но има цена. ЕС остава най-големият търговски партньор на Израел. Около една трета от търговията със стоки на страната е с държави членки. Съюзът е и ключов партньор за научни изследвания, иновации и висше образование.

Авторът предупреждава, че отношенията с ЕС не са дипломатически лукс. Те са стратегически актив. Ако Израел се оттегли от европейския дебат, други ще заемат мястото му. А европейската позиция ще се оформя без израелско участие.

В заключение Пардо настоява и двете страни да направят равносметка. Брюксел трябва да провери дали не създава впечатление за двоен стандарт. Йерусалим трябва да прецени дали може да си позволи да подценява най-важния си икономически и научен партньор. Според автора сегашната траектория носи загуби и за двете страни, но може да бъде обърната с по-сериозен и устойчив диалог.

Още новини в категория Свят

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news