Ето кой църковен празник посрещаме на 26 юни

На 26 юни православната църква почита свети Давид, цар Български, и свети Давид Солунски

На 26 юни Българската православна църква почита паметта на свети Давид, цар Български, както и на свети Давид Солунски.

Свети Давид Български е най-големият от четиримата синове на комит Никола и брат на цар Самуил. През 976 година, заедно с братята си, повежда борба срещу Византия за освобождаването на източните предели на Първото българско царство, завладени няколко години по-рано. Според историческите сведения той управлява областта между реките Вардар и Бистрица и умира през 976 г. или малко след това.

Името му е записано като цар и светец още в Зографския поменик, запазен в препис от 1591–1592 г. По-късно възрожденецът Христофор Жефарович включва „свети Давид, цар Болгарский“ сред средновековните български владетели в своята „Стематография“ (1741 г.), където публикува и негов портрет.

В „История славянобългарска“ Паисий Хилендарски също го представя като светец, който доброволно се отказал от престола, приел монашество и завършил живота си в святост. Според разказа мощите му се съхранявали нетленни в Охрид.

Преданията за свети Давид Български намират място и в „Зографската история“ и в историята на йеросхимонах Спиридон. Образът му присъства и в стенописите на редица български възрожденски храмове.

В памет на своя най-голям брат, както и на родителите си Никола и Рипсимия, цар Самуил поставя през 993 година известния Германски надпис, открит в църква край село Герман до Преспанското езеро.

Свети цар Давид Български е под №12 в Именника на българските светии. Неговият образ може да бъде видян в притвора на главната църква на Зографския манастир в Света гора, изрисуван от Митрофан Зограф, както и в Троянския и Рилския манастир, където е изобразен от Захари Зограф. На една от иконите той държи свитък с думите: „Всяко царство, което се разделя само в себе си, ще запустее“.

На този ден Църквата почита и свети Давид Солунски. Той се подвизавал в манастира на светите мъченици Теодор и Меркурий, а по-късно се усамотил в колиба под бадемово дърво край Солун, където прекарал около 70 години в непрестанна молитва, строг пост и подвижнически живот. Според църковното предание получил дар на чудотворство и изцелявал болни, като духовно наставлявал всички, които търсели съвета му.

Свети Давид Солунски починал около 540 година и остава един от най-почитаните християнски подвижници от ранното монашество.

Още новини в категория Култура

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news