Фибрите: „тигрите на имунитета“, които хранителната индустрия изхвърли

Дълго смятани за „баласт“, фибрите се оказват ключови за микробиома, ситостта, холестерола и нормалния чревен пасаж. Ето къде ги има и защо липсата им се свързва със затлъстяване и метаболитни проблеми.

Фибрите дълго време са били подценявани. Преди десетилетия диетолозите ги описват като „баласт“. Причината е проста. Човешката храносмилателна система не може да ги разгради докрай. Така организмът не извлича енергия от тях.

Днес картината е различна. Световноизвестният гастроентеролог д-р Уил Булсевиц ги нарича „тигрите на нашия имунитет“. Причината е в ролята им за микробиома, метаболизма и работата на червата. Тези ефекти се виждат най-ясно, когато фибрите изчезнат от менюто.

Как индустрията „изчисти“ храната и какво последва

След войната хранителната индустрия започва масово да рафинира продуктите. При пшеницата се отделя обвивката на зърното. В нея са основните фибри. Така се получава бяло брашно. По сходен принцип се появява и бялата рафинирана захар. От царевица се прави глюкозо-фруктозен сироп. Той става популярен, защото е евтин.

Няколко десетилетия по-късно започва рязък ръст на затлъстяването и стомашно-чревните оплаквания. Увеличават се и случаите на диабет тип 2. Наблюдават се и други метаболитни разстройства. Това не доказва една единствена причина. Но съвпадението връща вниманието към фибрите.

Микробиом, чревна бариера и защита от възпаления

Фибрите не са „празна“ храна. Те са храна за бактериите в дебелото черво. Това е ключова част от микробиома. Когато бактериите се хранят с фибри, произвеждат вещества с важна роля за организма.

Сред тях са нисковерижните мастни киселини. Те подпомагат чревната лигавица. Тази лигавица е бариера между кръвта и чревната среда. Когато бариерата е нарушена, микроби и токсини могат да преминат в кръвта и лимфата. Това се свързва с възпаления и по-тежки заболявания.

Фибрите влияят и на ситостта. Те дават обем без излишни калории. Водоразтворимите фибри поемат вода и набъбват. Така засищат по-добре. Такива има например в бобовите храни.

„Чистачи“ на храносмилането и ефект върху холестерола

Фибрите подпомагат движението на чревното съдържимо. В текста са описани и като „четка“, която улавя остатъци и ги изнася навън. Това важи и за вещества, които попадат с храната. Сред тях са пестициди и други токсини.

Фибрите участват и в метаболизма на холестерола. Черният дроб произвежда голяма част от холестерола. Крайният продукт на този метаболизъм са жлъчните киселини. При достатъчно фибри част от тези киселини се изнасят по-лесно. Така черният дроб използва повече холестерол, за да синтезира нови жлъчни киселини. Резултатът може да е по-ниско ниво на „лошия“ холестерол.

Още един ключов момент е чревният „пасаж“. Нормално е остатъците да се изхвърлят в рамките на около 24 часа. При забавяне отпадъците остават по-дълго. Това увеличава дискомфорта и риска от запек. В текста се описват и симптоми като подуване, газове и болки.

Къде има фибри и къде липсват

Фибрите липсват в рафинираните и силно преработени растителни храни. Няма ги в сладкиши и тестени изделия от бяло брашно и захар. Не присъстват и в алкохола. В животинските продукти също няма фибри.

Фибри има в ядки и семена, кълнове, бобови и пълнозърнести храни. Съдържат се и в зеленчуци и плодове. Термичната обработка променя качеството на храната. Въпреки това много готвени растителни храни запазват фибри. Полезен подход е баланс между сурова и готвена растителна храна.

В текста е представена и визитка на д-р Красимир Милев. Той е лекар, работещ в сферата на холистичната медицина. Описан е като главен лекар в клиника с дългогодишна практика. Публикува по теми за природосъобразно хранене и здравословен начин на живот.

Изводът е практичен. Ако фибрите са в основата на менюто, червата работят по-добре. Микробиомът получава „гориво“. А усещането за ситост идва без излишни калории. Въпросът е не в модни режими, а в избор на истинска растителна храна.

Още новини в категория Лайфстайл

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news