Филъри от „сивия сектор“: лекари предупреждават за риск от ослепяване и инсулт

Естетичните процедури в света вече са 38 млн. годишно, а в България липсва статистика. Дерматолози настояват: това е медицинска дейност, а не козметична услуга, и трябва да се прави само от квалифицирани специалисти и в контролирана среда.

Бумът на естетичните процедури вече носи и видима цена. По света броят на медицинските естетични интервенции достига 38 млн. през 2024 г. Това е с 3 млн. повече спрямо 2023 г. Това посочват от Българската асоциация на естетичните дерматолози (БАЕД). С растежа на пазара обаче растат и нежеланите реакции. Най-големият риск идва от разширяването на сивия сектор, некачествени продукти и работа без медицински стандарти.

Естетичната дерматология не е козметична услуга. Това е медицинска дейност. Тя включва минимално инвазивни инжекционни и лазерни процедури. Те трябва да се правят от квалифицирани и обучени специалисти, подчерта д-р Росица Денчева, председател на БАЕД. По думите ѝ усложнения са възможни, но рискът намалява при добра квалификация и стриктно спазване на стандартите. Асоциацията представи и принципи от медицинския стандарт по кожни и венерически болести, приет през октомври 2025 г.

„Специалист по естетична медицина“ не е специалност

В публичното пространство често се появяват реклами на „специалисти по естетична медицина“. Според д-р Снежана Атанасова, зам.-председател на БАЕД, това е подвеждащо. Такава специалност няма.

Естетичната медицина е поле, което включва различни направления. Сред тях са естетична дерматология, пластично-възстановителна хирургия, естетична гинекология и естетична стоматология. „Няма човек-оркестър“, който да е компетентен във всички тях, каза Атанасова.

Тя очерта и основен проблем в България. Инжекционни процедури се правят от хора без медицинско образование. Понякога ги извършват и лекари с неподходяща специалност. Познаването на анатомията не е достатъчно, защото кожата е специфичен орган. При инжектиране на субстанции се променя морфологията ѝ. Като риск се посочват и обучения, провеждани без ефективен контрол. Според асоциацията това може да овласти хора без опит да правят интервенции.

Реалните усложнения: запушени съдове, некроза, инфекции

Лекарите предупреждават за конкретни тежки сценарии. При неправилно инжектиране на дермални филъри може да се стигне до запушване на кръвоносни съдове и некротизиране на меки тъкани. Възможни са инфекции при лоша хигиена и неспазване на антисептика.

Има и описани случаи на ослепяване след поставяне на филъри в рискови зони близо до окото. Според д-р Атанасова в медицинската литература има и смъртни случаи. Те са свързани с попадане на материал в мозъчни съдове и последвал инсулт. Тя уточни, че не цели да плаши пациенти. Посланието е, че рискът е реален и зависи от техника, среда и компетентност.

Д-р Катя Паскова от управителния съвет на БАЕД допълни, че има и по-чести реакции. Те включват зачервяване, болка, оток, хематоми и временна асиметрия. Обичайно отшумяват до 24–72 часа. Пациентът трябва да бъде информиран какво е нормално и кога да потърси лекар.

Паскова посочи, че при част от случаите има по-дълготрайни странични ефекти. Те включват неравности, чувствителност, подуване, синини и болка. По думите ѝ това често е свързано с уменията на изпълнителя.

Друг проблем е миграцията на филъри. Тя се наблюдава при чести повторения и прекомерни количества. Това променя контурите и води до неестествени резултати. Възможен е и персистиращ оток, който може да е следствие от инфекция или твърде много продукт. Основните рискови фактори остават неправилна техника и липса на медицинско обучение, обобщи Паскова.

Лазерът за татуировки не е работа за тату студио

Дерматологът д-р Михаил Михайлов насочи вниманието към друга практика. В тату студиа и фризьорски салони понякога се правят процедури, които са медицинска дейност.

Според него татуировки не трябва да се заличават от татуисти. Лазерното премахване трябва да се извършва само в медицински центрове. Причината е риск от изгаряния и други усложнения. Михайлов добави, че във фризьорски салони не следва да се провеждат терапии за заболявания на скалпа, като себореен дерматит. Това е работа на специалистите по кожни и венерически болести, които лекуват и коса и нокти.

В България няма официална статистика колко естетични процедури се правят годишно. Не е ясно и какъв дял е в сивия сектор. БАЕД заяви ангажимент да подготви такава информация. Докато това се случи, лекарите призовават пациентите да проверяват квалификацията, мястото и използваните продукти. При медицинските процедури цената на компромиса може да е твърде висока.

Още новини в категория Лайфстайл

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news