Филип Гунев: Политическите въртележки в МВР убиват правовата държава

Бившият зам.-вътрешен министър предупреждава, че масовите рокади и „политическите асансьори“ сриват доверието и блокират борбата с корупцията. Решението според него минава през деполитизация и назначения с парламентарен контрол.

Бившият заместник-вътрешен министър Филип Гунев отправи директно предупреждение. Без спиране на „политическите въртележки“ и политизацията в МВР няма как да има правова държава. Той каза това в ефира на БНР.

По думите му дори идеален главен прокурор не може да компенсира политизирана полиция. Според него това пречи на реални резултати срещу организираната престъпност и корупцията. Гунев настоява за промяна на модела. Той включва ограничения за министъра при назначенията и по-силен институционален контрол.

„Министърът не трябва да сменя когото поиска“

Гунев описа деполитизацията като трудна, но постижима. Според него ключът е да се отнеме възможността министърът да прави „дълбоки“ политически назначения. Той настоя да има система, която ограничава произвола при назначения и уволнения.

Като възможно решение той посочи по-ясни правила за висшите постове. Гунев смята, че главният секретар и други висши ръководни кадри трябва да се назначават от парламента. Надолу по веригата също трябва да има реална деполитизация. Това означава политическото ръководство да не може да „махa всички“ в системата.

Масовите рокади вече са „нова система“

По темата за сегашните кадрови промени Гунев каза, че те са станали „неизбежно зло“. Според него през последните 10–15 години се е утвърдил модел на политизирано управление в МВР. В последните 5–6 години това се вижда още по-ясно заради честите смени на властта.

Той постави акцент върху мащаба. Гунев говори за близо 200 души управленски екип. Ако този екип се сменя на практика всяка година, това е директен знак за политизация.

Той допусна, че в рискови райони смени може да имат логика. Това важи при съмнения за купуване на гласове и партийни назначения. Според него обаче сегашните рокади са прекалено широки. Става дума за смени в 23 от 28 града. Гунев припомни и публичното обяснение на министъра. То е, че назначава хора, на които има доверие.

„Фризерът за кадри“ и „политическите асансьори“

Гунев разграничи няколко типа промени. Според него смяна на директор със заместник-директор не е най-разрушителният вариант. По-сериозен проблем вижда в т.нар. звено за подпомагане на министъра. Той го описа като „фризер за кадри“.

Гунев даде пример, че структурата е станала видима при Бойко Рашков. Тогава там били изпратени висши кадри от времето на ГЕРБ. Според Гунев този подход се използва, когато някой не може да бъде уволнен без основание. Вместо това се изолира от реална работа.

Той твърди, че в даден период служителите там са стояли без реални задачи. По думите му дори са били без служебни компютри. Получавали са високи заплати, но не са работили. Част от тях напускали, ако не издържат дълго време в тази ситуация. Други „чакали реда“ си да се върнат.

Като трета опасна практика Гунев посочи „политическите асансьори“. Това са назначения, при които човек става шеф без нормално професионално израстване. Според него така кариерата започва да зависи от политически връзки. Това е деструктивно за системата и подкопава професионализма.

Гунев предупреди, че МВР трудно може да функционира при толкова мащабни размествания. Според него това пряко сваля доверието към институцията. Той добави и политически контекст. Хората, които правят промените, нямат подкрепата на немалка част от обществото. Това са граждани, които подкрепят политическите им опоненти.

Делото „Петрохан“ и рискът от политическа комуникация

Гунев коментира и обществения интерес по случая „Петрохан“. Според него обществото очаква периодична и ясна информация за усилията по случая. Той обаче оцени като неуместно изнасянето на твърде много детайли. По думите му това е подсилило конспирации и недоверие.

Той не е оптимист, че случаят ще бъде решен преди изборите. Гунев твърди, че част от комуникацията на прокуратурата по темата носи политически елемент. Той включи и изявленията на Борислав Сарафов. Според него те са изглеждали като политически интервенции.

Гунев предупреди и за обратния риск. Ако прокуратурата замълчи до изборите, това също ще се възприеме като знак. Той уточни, че мълчанието не означава непременно липса на работа. Според него министър Дечев има роля да балансира информацията. Това трябва да става без да се разкриват конкретни оперативни действия.

По думите му истината по случая минава през анализ на всички експертизи и търсене на мотив. Това изисква по-широка картина. Едва тогава може да се стигне до устойчиво разкриване на случая.

Още новини в категория Гласове

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news