Франция на ръба: ученическият бунт оголи дълговата и политическата криза

Протестите срещу пренаселени класове и липса на учители прераснаха в сблъсък за пари, власт и влияние, на фона на дълг от 117,6% от БВП и обвинения за намеса на радикални движения.

Протестите на ученици във Франция, започнали като сигнал за разпадаща се училищна среда, вече се превръщат в тест за устойчивостта на държавата. Демонстрациите тръгнаха през септември от района на Париж и бързо се разляха към други градове. Исканията бяха конкретни. Реакцията обаче показа по-дълбок проблем. Пари, ограничени от рекорден дълг. Политика, разпадаща се на лагери. И радикални групи, които опитват да печелят от хаоса.

Учениците излязоха заради пренаселени класове, недостиг на преподаватели и стари сгради. Те посочват проблеми с отопление и охлаждане. Критикуват и учебни графици, които не отговарят на реалността. При отсъствия често няма заместващи учители. Горещите вълни през годината допълнително нажежиха напрежението. В много класни стаи условията станаха непоносими.

Симон Родан-Бензакен, старши пратеник за Европа във „Фондацията за защита на демокрациите“, казва, че първоначалните оплаквания са били основателни. Според нея обаче политически сили са започнали да използват гнева за конфронтация с държавата. Тя твърди, че насилието е организирано. И предупреждава, че разрушаването на училища няма да подобри образованието.

Пари няма, а натискът расте

Картината се допълва от данните за финансирането. Според френското Министерство на образованието за 2026 г. 72% от разходите отиват за заплати, осигуровки и пенсии. Само 8,5% са за инвестиции. Там влизат инфраструктура и оборудване. Показателите обхващат цялата система, а не само гимназиите.

Харви Файгенбаум, професор в университета „Джордж Вашингтон“ и специалист по френска политика, свързва кризата с труден избор. Франция има скъпи социални ангажименти и слаб растеж. В същото време се налага да реже разходи. Той посочва, че години на финансов натиск и занемарени сгради са натрупали недоволство.

Публичният дълг на Франция достига 117,6% от БВП през първото тримесечие на 2026 г. Това е третото най-високо ниво в ЕС след Гърция и Италия. По-скъпото финансиране и тревогите на инвеститорите ограничават ходовете на правителството. Така се свива възможността протестите да се тушират с нови разходи. Това беше подход, използван при предишни вълни на недоволство.

Разпад на центъра и блокирана власт

Финансовият натиск се сблъсква с разпокъсана политическа система. Когато Еманюел Макрон спечели през 2017 г., той обеща да надмине делението ляво–дясно. Файгенбаум смята, че стратегията е отслабила умерените партии. Не е създала и стабилна алтернатива.

По думите му Макрон е изтеглил избиратели от левоцентър и дясноцентър. Така е разклатил старите структури. Освободеното пространство се запълва от по-поляризирани движения. Професорът го определя като умен човек, но слаб политик.

Пенсионната реформа показа границите на търпимостта към съкращения. Промените доведоха до масови протести. По-късно прилагането беше замразено до 2028 г. След предсрочните избори през 2024 г. Националното събрание остана без ясно мнозинство. Файгенбаум казва, че дори да има желание, липсват гласове за последователни действия. Премиерът Себастиен Льокорню трябва да гаси текущата криза. Макрон е под натиск заради модела, който наложи.

Допълнително напрежение носи и управленската структура. Регионите отговарят за сградите и оборудването на държавните гимназии. Държавата контролира голяма част от системата, включително назначенията. Според Файгенбаум това прави националните лидери основна мишена. Хората очакват услуга от държавата. После търсят сметка на Париж.

Радикални играчи и битка за улицата

Министърът на образованието Едуар Жефре обяви извънреден план. Той предвижда изпращане на 3000 квалифицирани учители в най-засегнатите училища. Цената е няколко десетки милиона евро. Ученическите синдикати приветстваха мярката. Те я нарекоха първа победа. Но заявиха, че протестите продължават.

С разрастването на демонстрациите на преден план излезе спорът за радикална намеса. Френски разузнавателни служби са казали на правителствена кризисна среща, че „Непокорна Франция“ (LFI) и свързани активисти са допринесли за разпалването на безредиците. Министърът на вътрешните работи Лоран Нюнес също говори за агитатори. По думите му те се придвижват между училищата и насърчават насилие.

LFI отрича вина. Партията обвинява властите, че с действията си усилват напрежението. Родан-Бензакен твърди, че крайнолеви движения се възползват от разочарованието. Според нея те се опитват да пренасочат част от протестиращите към сблъсъци. Тя свързва това със стратегия преди президентските избори през 2027 г.

Остава спорно дали LFI е помогнала да започнат демонстрациите. Възможно е да се е включила по-късно. Полицейска оценка описва активност на радикални леви групи около училища в Сен-Сен-Дени. Но остава въпросът дали това доказва централизирана организация.

Файгенбаум предлага по-предпазлива версия. Според него част от извършителите са маргинални провокатори. Те се възползват от по-широките протести. Не е ясно да има единен национален организатор или „таен мозък“.

Демонстрациите повдигнаха и въпроси за други влияния. Родан-Бензакен посочва опити ислямистки групи и пропалестински активисти да използват безредиците. Тя отбелязва, че темата за Газа е сближила крайнолеви, ислямистки и пропалестински среди. По протестите се виждат палестински знамена. Според нея това показва отместване от образователните искания. Тя подчертава, че кризата не трябва да се свежда само до религия или имиграция.

Недоволството не е спряло след отстъпките. По данни от текста 141 училища остават затворени. Учениците настояват за по-широки реформи. Почти 10% от часовете в държавните гимназии са останали без преподавател.

Родан-Бензакен предупреждава и за друг риск. Обществото живее в конкуриращи се политически реалности. Тя дава пример със социалните мрежи и различните версии на едни и същи събития. В едната доминира разказът за полицейско насилие. В другата е насилието на протестиращите. Според нея това прави диалога почти невъзможен.

Файгенбаум вижда структурна опасност. Държава с натрупани задължения и без политически консенсус трудно прави реформи. Франция харчи много за институциите си. Но все по-трудно осигурява услугите, които хората очакват. Така бунтът срещу занемарените класни стаи се превръща в криза на управлението.

Източник: foxnews.com

Още новини в категория Свят

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news