Гърция вдига минималната заплата на 920 евро. Инфлацията заплашва да изяде увеличението

От 1 април около 700 000 работници ще получат по-високо възнаграждение. Но енергията, храните и наемите растат по-бързо, а спорът между правителство, синдикати и бизнес се изостря.

Гръцкото правителство повишава националната минимална работна заплата до 920 евро бруто от 1 април. Мярката е част от по-широка политика за подкрепа на доходите. Тя идва и в момент на нови ценови рискове.

Конфликтът в Близкия изток притиска енергийните пазари. Това подхранва инфлацията и прави увеличението по-спешно. В същото време ефектът за домакинствата може да остане ограничен.

Промяната означава брутно увеличение от 40 евро. То е реален тласък на хартия. Но разходите за живот продължават да се покачват. Най-силен е натискът при енергията, жилищата и храната.

Очаква се увеличението да засегне около 700 000 работници. Това носи краткосрочно облекчение. Но основният проблем остава покупателната способност.

Гърция продължава да е на дъното по покупателна способност в еврозоната. Данните на Евростат показват, че през 2025 г. страната е наравно с България. И двете са с 68% от средния за ЕС БВП на човек.

Показателят се мери в стандарти на покупателната способност. Той отчита ценовите разлики между държавите. Така се вижда какво реално могат да си позволят хората.

Дори при ръст на заплатите реалният доход изостава. Причината е проста. Цените се покачват непрекъснато, а заплатите се коригират периодично.

Правителството представя увеличението като част от устойчив възходящ път. Това е шестото поредно повишение. Целта е минималната заплата да достигне 950 евро до 2027 г.

Синдикатите обаче настояват, че темпото е недостатъчно. Генералната конфедерация на гръцките работници изчислява друга нужда. Според нея през 2026 г. са нужни 1052 евро бруто. Това според организацията е минимум за базов жизнен стандарт.

Така спорът става и спор за време. Заплатите обикновено се променят веднъж годишно. Цените се движат всеки месец и дори всяка седмица.

Работодателските организации като цяло подкрепят увеличението. Те го виждат като инструмент за запазване на потреблението. Но го описват и като допълнителна тежест за фирмите.

Най-уязвими са малките и средните предприятия. Те вече са под натиск от високите енергийни разходи. Също и от поскъпнали суровини, по-високи наеми и по-големи данъчни и осигурителни плащания.

Затова бизнесът настоява за компенсиращи мерки. Сред тях са данъчни облекчения и подкрепа за по-малки компании. Иска се и намаляване на разходите за труд извън самата заплата.

Има и втори риск. Част от увеличението може да се върне в инфлацията. Ако фирмите прехвърлят по-високите разходи към цените, ефектът за работниците отслабва.

Икономическата структура на Гърция засилва проблема. Страната зависи силно от вносна енергия. Косвените данъци върху горивата са високи. Така глобалните шокове бързо стигат до сметките на домакинствата.

Същото важи и за храните. По-скъпата енергия се пренася в транспорта и производството. Това държи натиска върху цените.

Изводът е труден за политиците и за хората. Номиналните увеличения идват. Но инфлацията може да ги изпревари. Така реалните доходи рискуват да останат почти без промяна.

Още новини в категория Свят

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news