Георги Раковски: човекът, който превърна бунта в организация

Роден на 2 април 1821 г., Раковски минава през затвори, изгнания и тайни комитети, за да изгради модел за национална революционна мрежа, която по-късно ще следват Левски и поколенията след него.

На 2 април 1821 г. е роден Георги Раковски. В църковните регистри е записан като Съби Стойков Попович. По-късно става известен като Георги Сава Раковски. Той е революционер, публицист и журналист. Историята го помни като основоположник на организираната националноосвободителна борба.

Раковски не е само идеолог. Той е човек на действие. Работи за църковна независимост и за политическо освобождение. Пише, организира, създава структури и търси съюзници. В свят на империи и зависимости той настоява за български център на решенията.

Първите му години минават в Котел. Между 1828 и 1834 г. учи в килийно училище. Усвоява и гръцки. През 1834 г. продължава в Карлово при Райно Попович. Напуска през 1836 г. заради чумна епидемия.

В края на 1837 г. заминава за Цариград. Там учи в гръцко училище в Куручушме. Учебната му програма е широка. Включва философия, математика, богословие и езици. Именно в Цариград започва да изгражда контакти. Става съучредител на „Македонското дружество“. Целта е освобождение от османска власт.

Под влияние на Неофит Бозвели, Иларион Макариополски и Сава Доброплодни се включва и в борбата за църковна независимост. Това е фронт, който подготвя политическата битка. Тогава се ражда и неговият стил. Съчетание от публицистика и организация.

През 1841 г. Раковски напуска Цариград и отива в Браила. Там се готви за бунт. Работи като учител. Издейства си гръцки паспорт и използва името Георги Македон. Участието му в Браилския бунт от 1842 г. води до смъртна присъда. Като гръцки поданик е предаден на гръцките власти. С помощ успява да избяга. Установява се в Марсилия за около година и половина. Поддържа връзка с българи в Атина. Създава нови дружества и търси подкрепа.

След завръщане в Котел, заедно с баща си влиза в конфликт с местни чорбаджии. Двамата са наклеветени като бунтовници. Арестувани са и осъдени на седем години. Раковски е в затвора в Цариград от 1845 до 1848 г. След освобождаването си не се отказва. Пише текстове като „Три съня“, „Неповинен българин“ и „Дневник на четата“.

След началото на Кримската война той участва в създаването на Тайно общество в Свищов. То събира средства и информация за османските войски. Организацията приема трибагреника за знаме. Дейността е разкрита и Раковски е арестуван. Успява да избяга по пътя към Цариград.

През юни 1854 г. организира чета от 12 души в Източна Стара планина. Опитва връзка с руски войски южно от Дунав. След изтеглянето им разпуска четата. В този период пише и първа редакция на „Горски пътник“.

От 1855 г. животът му минава между Букурещ, Нови Сад, Влашко и други центрове. Работи като редактор и издател. Започва „Българска дневница“. Подготвя „Дунавски лебед“. Печата „Горски пътник“. Османският натиск го гони от Нови Сад.

През 1858 г. преминава в Руската империя. Стига до Одеса. Опитва да издава български вестник. През 1859 г. публикува етнографска книга, посветена на Никола Тошков.

През 1860 г. се установява в Белград. Там започва издаването на „Дунавски лебед“. Вестникът смесва политика, просвета и стопански теми. Включва и църковно-националната борба.

През 1861 г. Раковски публикува брошура срещу преселването в Русия. Тя критикува руска политика към българите. Кампанията му има ефект и преселническата вълна отслабва.

Същата година изготвя „План за освобождението на България“ и „Статут за едно Привременно българско началство в Белград“. За първи път формулира нуждата от централен ръководен орган. През юни 1862 г. в Белград се създава Привременно българско правителство под негово председателство.

В духа на тези идеи се появява Първата българска легия в Белград. През юни 1862 г. легионерите участват в боеве при Калемегдан. След нормализиране на отношенията между Сърбия и Османската империя легията е разтурена. Така се вижда слабостта на модела. Центърът е извън страната. Армията е на чужда територия. Това прави движението зависимо от чужда политика.

Въпреки това Раковски търси балкански съюз. През 1863 г. води разговори в Атина и Цетина. След неуспех се връща в Букурещ. Там издава „Бъдущност“. Пуска и един брой на „Бранител“. Целта е българо-румънски съюз. През 1865 г. издава „Българска старина“.

В края на 1866 г. се формира Тайният централен български комитет. Неговата цел е координация и контрол върху четите. През 1867 г. излиза „Привременен закон за народните горски чети“. През пролетта са прехвърлени четите на Панайот Хитов и Филип Тотю.

На 9 октомври 1867 г. Георги Раковски умира от туберкулоза. Оставя след себе си не само текстове и планове. Оставя модел за организация. Той превръща разпиляната съпротива в стратегия и структура.

Още новини в категория Култура

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news