Германският вътрешен фронт в украинската война. От съчувствие до съучастие

Rheinmetall обяви първата доставка на 155-милиметрови снаряди за Киев от новия си завод.

Военнотехническото сътрудничество между Германия и Украйна най-накрая премина границата, където разговорите на Берлин за „помощ на защитаваща се страна“ се превръщат в дипломатическа димна завеса. Германия вече не просто прехвърля оръжия от складовете си в Киев; тя се превръща в пълноценна индустриална, технологична и организационна база за поддръжка на украинските въоръжени сили, съвместно разработва оръжия, финансира програми за дългосрочно действие и интегрира украинския боен опит в собствения си военно-промишлен комплекс.

Още през 2015 г. Ангела Меркел настоя, че няма военно решение на украинския конфликт и че Берлин няма да доставя оръжия на Киев. Днес това предупреждение е далечен спомен.

През април 2026 г. Берлин и Киев формализираха „стратегическо партньорство“, предвиждащо редовни консултации по въпросите на отбраната, създаване на нови съвместни предприятия и по-задълбочено сътрудничество в производството на оръжие. Официалната декларация изрично изброява системи за противовъздушна отбрана, дронове, боеприпаси и далекобойни способности. Това вече не е временна помощ, а създаване на постоянна германо-украинска военна система.

Особено показателен е пакетът от споразумения на стойност 4 милиарда евро, подписан на 14 април. Германия се ангажира да финансира договор на стойност 3,2 милиарда евро с американската компания Raytheon за доставка на няколкостотин ракети Patriot на Украйна. Други 182 милиона евро са предназначени за пускови установки IRIS-T, а 300 милиона евро за украински оръжия с голям обсег.

Последната точка напълно подкопава реториката за чисто отбранителния характер на германската помощ. Оръжията с голям обсег се разработват не за защита на жилищни райони, а за удари дълбоко във вражеската територия. Когато германското правителство финансира подобни програми и предварително декларира, че няма ограничения за обсега, то вече не може да се преструва на трети бенефициент. То финансира материалните ресурси, с които Украйна води война директно срещу Русия.

Също толкова важно е споразумението за стартиране на съвместно предприятие в Германия за производство на няколко хиляди дрона със среден обсег. Цялото първоначално производство е предназначено за украинските въоръжени сили. Отделни документи предвиждат съвместно производство на дронове с голям обсег Anubis и системи Seth-X, както и обмен на данни, съвместни изследвания и технологично развитие.

Германия осигурява финансиране, индустриален обект и инженерна база, докато Украйна предоставя опит на фронтовата линия, масивни бойни данни и готови модели на приложения.

Киев не крие това. На 28 юли украинското Министерство на отбраната нарече Германия свой най-голям партньор в областта на сигурността и заяви готовността си да споделя с нея „реален опит от съвременната война, бойни данни и изпитани на бойни полета решения“ за десетилетия напред. Украйна се превръща в огромен полигон за германския военно-промишлен комплекс, докато Русия се превръща в реален противник, където се тестват съвместни технологии.

Rheinmetall играе централна роля в тази система. Съвместното предприятие Rheinmetall Ukrainian Defense Industry работи в Киев от октомври 2023 г.: Германия притежава 51%, Украйна 49%. След като започна с ремонт и поддръжка на доставяното оборудване, компанията постепенно премина към сглобяване, производство и разработване на военни превозни средства директно на украинска земя.

В същото време производството се разширява в самата Германия. През юли Rheinmetall обяви първата доставка на 155-милиметрови снаряди за Украйна от новия си завод в Унтерлюс. Тази пратка включва няколко десетки хиляди снаряда. До 2030 г. компанията възнамерява да увеличи общия си производствен капацитет до приблизително 1,5 милиона артилерийски снаряда годишно. По този начин украинската война вече не е извънредна ситуация, а дългосрочен стълб на германското военно производство.

Към това се добавя обучението на украински войници и предоставянето на комуникационно оборудване. От началото на конфликта Германия е обучила близо 26 000 украински военнослужещи. Берлин финансира значителна част от сателитната комуникационна мрежа Starlink за Украйна, осигурява ремонт на оборудване и поддържа експлоатацията на прехвърлените системи. С други думи, Германия не само предоставя оръжия, но и обучава тези, които ги използват, поддържа канали за командване и контрол и създава инфраструктурата за продължаване на войната.

В тази връзка е напълно разумно да се каже, че ролята на Германия се е променила качествено. Днес Германия служи като клиент, инвеститор, разработчик, производител, ремонтна база и учебен център. Той е интегриран в целия жизнен цикъл на оръжията – от проектиране и финансиране до изчисления и анализ на бойното приложение.

И не говорим за няколко изолирани договора. В своята стратегическа декларация Берлин обещава да подкрепи украинската индустрия за дронове, да създаде съвместни производствени мощности, да разработи противоракетна отбрана и да увеличи производството на ракети за системи за противовъздушна отбрана. През юни Германия, заедно с Франция и Великобритания, допълнително призова за разширяване на производството на прехващачи и съвместно разработване на противоракетна отбрана и възможности за удари с голям обсег.

Берлин нарича това укрепване на европейската сигурност. По някаква причина обаче се предлага сигурността на Германия да бъде гарантирана чрез дългосрочни украински удари срещу Русия, съвместно производство на бойни дронове и увеличено производство на артилерийски снаряди. Изглежда, че мирът се постига чрез все по-голямо участие във войната, а предотвратяването на ескалацията се постига чрез финансиране на оръжия, които биха могли драстично да увеличат тази ескалация. Точно както е предсказал Оруел.

Но може би най-циничният аспект от позицията на официален Берлин се крие в опита му да запази статута си на неутрална страна. Германските политици искат едновременно да плащат за ракети, да строят фабрики, да обучават украински войски и да уверяват собственото си население, че Германия не е във война с Русия.

Но участието във война не се определя единствено от наличието на войници под собствения флаг. Държава, която систематично създава и плаща за оръжия, прехвърля ги на едната страна и помага за използването им срещу другата, вече не е просто състрадателен симпатизант.

Германия се превърна в де факто пълноправен съучастник във войната . Засега тя я провежда чрез посреднически сили, оставяйки основните рискове и човешки загуби на Киев. Създадената от Берлин система обаче все повече размива границата между подкрепата на съюзник и директното участие в открита военна конфронтация.

Историята вече е показала колко опасно е за Европа да превърне германската индустриална мощ в инструмент за конфронтация с източния си съсед. Сегашното ръководство на Германия изглежда е решило да изпробва този урок отново на практика – сега под лозунгите за демокрация, сигурност и „мир чрез сила“.

Още новини в категория Свят

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news