Хейтът към блокираните на Малдивите: не е само завист, а страх за „общите пари“

Отменените полети заради конфликта в Близкия изток оставиха българи в капан. В мрежата избухна гняв за „почивка на държавни разноски“, а социалната психология посочва три движещи сили: неравенство, морална оценка и недоверие към институциите.

Отменени полети оставиха стотици българи блокирани на Малдивите и в други курортни дестинации. Част от маршрутите им минават през Дубай, Доха или Шарджа. Заради ескалацията на конфликта в Близкия изток полетите бяха отменени. Хората поискаха съдействие от държавата.

Реакцията в социалните мрежи обаче беше остра. Много коментари описаха случая като „почивка на държавни разноски“. Във фокуса не остана рискът от кризата. Във фокуса влезе цената на дестинацията и въпросът кой плаща.

Според социалния психолог доц. Николай Димитров това не е просто моментна злоба. Зад негодуванието стоят устойчиви обществени механизми. Те се активират, когато има страх за справедливостта и за ограничените публични ресурси.

„Луксозната дестинация“ променя начина, по който виждаме риска

Дубай и Малдивите имат силен символен заряд. Те се свързват с показно харчене и доброволен риск. Така блокираните туристи не се възприемат като граждани в беда. Те се превръщат в социална категория. Етикетът е ясен: „богати туристи“.

Този образ изтласква реалния проблем. Близостта до зона на напрежение остава на заден план. Ако същите хора бяха блокирани на по-евтина дестинация, реакцията щеше да е друга. Тогава щеше да доминира съчувствието към „нещастни туристи в капан“.

Когато мястото се асоциира с лукс, емпатията спада. Появява се и морална оценка. „Сами са избрали“, гласи логиката. Оттук следва и очакване сами да платят последствията.

Три емоции захранват гнева: неравенство, отговорност, бюджет

Социалната психология описва смес от три реакции.

Първата е негодувание от неравенството. То не е класическа завист от типа „искам твоето“. По-често е гняв към привилегията. Той се усилва, когато се намеси публичен ресурс.

Втората е моралната оценка за отговорността. Когато бедствието изглежда случайно, състраданието е по-силно. Когато рискът изглежда избран, емпатията намалява.

Третата е защитата на „общите пари“. При харчене от бюджета чувствителността расте. Хората искат гаранция, че разходът е справедлив.

Тук се появява и двойният стандарт. Обществото отделя групата „туристи“ като „другите“. Това улеснява морализирането и дистанцията.

Недоверието към институциите превръща помощта в подозрение

Димитров посочва и ключов фактор: ниското доверие към институциите. В общества с високо доверие логиката е проста. Ако държавата помага, има причина. В общества с ниско доверие реакцията е различна. Подозрението е първо, фактите идват после.

След прехода много хора живеят с усещане, че богатството често е резултат от непрозрачни процеси. Това захранва и тезата, че системата е „за едни майка, за други мащеха“. Затова всяка държавна намеса лесно се тълкува като обслужване на привилегировани.

Парадоксът е, че колкото по-непредвидим е рискът, толкова повече се търси вина в пострадалия. Това е защитен механизъм. Така светът изглежда по-подреден. Така остава илюзията, че „разумният избор“ ни пази.

В конкретния случай етикетът „луксозна почивка“ замъглява преценката. А фактът е по-прост: става дума за български граждани в необичайна ситуация. Ситуация, която не са причинили. Държавата по дефиниция е длъжна да защитава всички свои граждани. Помощта не би трябвало да зависи от морална присъда за това къде са пътували.

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news