Херта Мюлер: Скуката е търпението на страха

На 14 март си припомняме силните думи и житейския път на писателката, превърнала страха, диктатурата и изгнанието в литература.

„Скуката е търпението на страха.“ С тези думи немско-румънската писателка Херта Мюлер описва едно от най-дълбоките човешки състояния – живота в сянката на страх и несигурност. Нейното творчество е белязано от опита ѝ да живее и твори в условията на диктатура, наблюдавайки съдбата на немското малцинство в Румъния.

В свои интервюта писателката признава, че книгите ѝ често се възприемат като свидетелства за трудни времена, но когато пише, тя не се чувства свидетел, а човек, който се е научил да изразява преживяното чрез мълчание и вътрешно наблюдение.

След като работи известно време като преводач, Мюлер е уволнена заради отказа си да сътрудничи на тайната служба Секуритате. По-късно започва работа като детска възпитателка – период, който силно влияе върху личността и творчеството ѝ.

Първата ѝ книга – сборникът с разкази „Низина“ – излиза през 1982 г., а две години по-късно се появява и „Тягостно танго“. Нецензурираната версия на „Низина“ е публикувана в Германия през 1984 г. и получава висока оценка от литературните критици.

През 1987 г. писателката и съпругът ѝ емигрират във Федерална република Германия, където тя продължава литературната си кариера. В произведенията си Мюлер се връща към темите за страха, насилието, отчуждението и живота под диктатура.

Сред най-известните ѝ романи са „По-добре е да не бях срещал себе си днес“ и „Вдишване – издишване“, вдъхновен от реалната история на поета Оскар Пастиор, депортиран в съветски лагер след Втората световна война.

През 2009 г. Херта Мюлер получава Нобелова награда за литература за „концентрираната поезия и честната проза, които описват света на обезправените“. Тя става 12-ата жена, отличена с престижната награда, както и десетият немски писател, получил това признание.

Сред имената, които я предшестват в немската литература, са Томас Ман, Херман Хесе, Хайнрих Бьол и Гюнтер Грас.

В своите книги и есета Мюлер често говори за страха като част от човешката психология и за влиянието на тоталитарните режими върху обществото. Според нея диктатурата се крепи на две групи хора – тези, които създават страха, и тези, които го изпитват.

Писателката вярва, че литературата може да бъде начин човек да се противопостави на страха.

„Страхът може да бъде укротен само чрез силни литературни текстове“, казва тя.

И може би именно затова думите ѝ остават актуални и днес:

„Свободата не бива да се приема за нещо дадено. Иначе може да ни бъде открадната.“

Още новини в категория Култура

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news