Храните в България скочиха с 54% за пет години: Заемаме второ място в ЕС по поскъпване

Евростат отчита ръст над средния за Съюза, докато Турция е извън всякакви мащаби със 752%. Заплатите растат, но натискът върху бюджета остава ключов риск.

Хранителните продукти и безалкохолните напитки в България са поскъпнали с 54% за периода от август 2021 г. до август тази година. Това показват данни на Евростат. За същия период средното увеличение в Европейския съюз е 34%.

България е сред страните с най-голямо поскъпване в ЕС. По-висок ръст сред членките отчита само Унгария – 57%. Натиск върху цените идва от няколко посоки. Сред тях са военни конфликти, по-скъпа енергия и по-високи разходи за транспорт.

България и регионът: ръстът е близък, но посоката е нагоре

В Румъния увеличението е почти колкото у нас. Разликата е около 1 процентен пункт. В Сърбия цените на храните и безалкохолните са се повишили с 48%. В Северна Македония ръстът е 46%.

Гърция остава единствената ни съседка под средните стойности за ЕС. Там поскъпването е 32%. В долната част на европейската класация са Люксембург, Франция, Швеция и Финландия с около 25%. Кипър е с 21%.

Силно изпъква Швейцария. Там цените на разглежданите стоки са се увеличили едва с 5%. Това я поставя сред страните с най-слаб натиск върху хранителните бюджети.

Турция е извън скалата: 752% ръст на цените

Най-голямото увеличение в региона е отчетено в Турция. Там цените са скочили със 752%. Анализ на Euronews свързва този взрив с комбинация от фактори.

Сред тях са високата инфлация и силното обезценяване на турската лира. Посочват се и по-ниски лихвени проценти. Важен е и ефектът от по-скъпия внос на стоки и услуги.

Заплатите растат, но покупателната способност не е гарантирана

Самите проценти не дават пълната картина. За по-точна оценка трябва да се гледа и минималната работна заплата.

По този показател Турция отново е на първо място. За пет години минималната заплата там е нараснала с 823%. Следват Сърбия и Черна гора с малко над 100% ръст. В ЕС води Унгария с 93%.

Румъния и България са близо една до друга. Те са на пета и шеста позиция с ръст съответно 88% и 87%.

В България между 450 000 и близо 600 000 души получават минимална заплата. Това е около 20% от всички работещи, показват данни на НАП.

Анализаторите предупреждават, че по-високите заплати не означават автоматично повече възможности за покупка. В три от 26 сравнявани държави работещите на минимална заплата са загубили покупателна способност.

Най-сериозен спад е отчетен в Малта – минус 6%. Това означава, че ако през август 2021 г. дадена сума е стигала за 100 хранителни кошници, днес същите пари стигат за 94. Подобен спад има и в Испания и Франция – съответно 5% и 4%.

На обратния полюс са Черна гора и Сърбия. Там покупателната възможност е нараснала с еквивалента на 37 кошници спрямо преди пет години. Следват Хърватия с 30% и Албания с 27%.

В България покупателната способност на хората на минимална заплата се е увеличила с 21%. Данните на Евростат очертават тенденция. Част от Балканите показват по-добри резултати. Големите икономики в Европа усещат по-негативен натиск при сравнение през покупателната сила.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news