Хуманоидните роботи влизат във фабриките: пазар за 4 трилиона долара се оформя до края на десетилетието

Доклад на „Роланд Бергер“ прогнозира масово индустриално използване в следващите години и спад на разходите до около 2 долара на час. Европа има шанс, но само при бързи инвестиции.

Хуманоидните роботи са на прага на масово навлизане в индустрията. В рамките на няколко години те може да станат обичайна гледка във фабриките. Това сочи проучване на консултантската компания „Роланд Бергер“.

Според доклада „Хуманоидни роботи 2026“ (Humanoid Robots 2026) глобалният пазар на роботиката в дългосрочен план може да достигне до 4 трилиона долара. Това е обем, сравним с автомобилната индустрия. Изводът е ясен. Вълната не е въпрос на „дали“, а на „кога“.

Томас Киршщайн, партньор в „Роланд Бергер“, формулира ключовия риск за бизнеса. Решаващият въпрос не е дали хуманоидните роботи ще дойдат. Въпросът е колко бързо ще го направят.

От скъпа идея към разход от 2 долара на час

Експертите очакват автономно действащите роботи, управлявани от изкуствен интелект, да станат икономически оправдани. Причината е бързият напредък в хардуера и софтуера. Това може да свали оперативните разходи до около 2 долара на час.

Така роботите постепенно се превръщат от демонстрационна технология в работна сила. Те могат да поемат повтаряеми операции и задачи в среда с високи изисквания. Това променя сметката за разходите във фабриките.

Шанс за връщане на производства в Европа

Докладът очертава и геополитически ефект. Автономните роботи могат да подпомогнат връщането на трудоемки и скъпоструващи производства обратно в Европа. Това е особено важно за сектори, които зависят от дълги вериги за доставки.

По-ниските разходи и по-предвидимият капацитет намаляват натиска за изнасяне на производство. Компаниите получават повече контрол върху срокове и качество. Това е фактор, който в последните години стана критичен.

Недостигът на кадри остава проблем, роботите са част от отговора

Индустрията в Европа продължава да се сблъсква с недостиг на квалифицирана работна ръка. Хуманоидните роботи могат да смекчат този натиск. Те не решават всички дефицити. Но могат да покрият част от най-трудните за запълване позиции.

Киршщайн подчертава, че Европа има технологични възможности да се възползва от тази промяна. Условието е ясно. Нужни са целенасочени инвестиции в местната екосистема. В противен случай континентът рискува да изостане от САЩ и Китай.

В момента над 20 европейски компании работят върху развитието на т.нар. физическа изкуствена интелигентност. Това е направление, което свързва ИИ с реални машини и автономни действия. Следващите години ще покажат дали Европа ще ускори темпото. Или ще купува готови решения отвън.

Още новини в категория Технологии

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news