ИИ реши задача от над век за дни и разклати математиката

20 септември 2026 преди 1 ч

Модел на OpenAI стигна до решение по линия на уравненията на Навие–Стокс за по-малко от четири дни, но спорът за авторство и ролята на човека в математиката тепърва се разгаря.

Изкуственият интелект влиза все по-дълбоко в територия, която доскоро изглеждаше недосегаема. Модел на OpenAI е решил за по-малко от четири дни задача, свързана със системата уравнения на Навие–Стокс. Те са формулирани още през 1845 г. Новината предизвика силна реакция сред математиците и отвори спор за това как ще изглеждат научните изследвания утре, съобщава АФП.

Терънс Тао, носител на Фийлдсов медал от 2006 г., описва ефекта директно. „Напълно съм разтърсен от екзистенциална криза в моята професионална област“, казва той пред агенцията. Тао е сред най-влиятелните математици в света. Думите му показват степента на тревогата в общността.

От „халюцинации“ към дълги вериги от аргументи

Преди година големите езикови модели често допускаха груби грешки. Те произвеждаха уверени, но неверни твърдения. Днес картината се променя.

Професорът от „Корнел“ Стивън Строгац смята, че ако ИИ започне целенасочено да изследва проблеми, които вълнуват учените, темпото може да стане шокиращо. Професорът от „Нортуестърн“ Антонио Ауфингер добавя, че системите вече изграждат дълги и последователни вериги от аргументи. Това ги доближава повече до реална работа по доказателства.

Не е самостоятелно решение и има спор за авторство

Въпреки впечатляващия резултат, учените подчертават важна подробност. Моделът на OpenAI не е работил в празно пространство.

Професорът от „Нортуестърн“ Бенджамин Антио казва, че системата е следвала подход, развиван от математици в продължение на години. Двама испански изследователи твърдят, че са се доближили до решението по-рано. Те повдигат и въпрос за евентуално плагиатство. Компанията отрича подобно твърдение.

Тази линия е ключова. Ако ИИ използва вече известни идеи, спорът става за признание и принос. Ако обаче започне да ражда нови методи, ударът върху професията би бил по-дълбок.

„Разрушителен ефект“ и границата между доказване и идеи

Подобни пробиви не са единични. През януари Илън Мъск прогнозира, че ИИ ще направи математиката „изключително банална“ в рамките на година. Това твърдение звучи провокативно, но отразява възходящите очаквания.

Професорът от Станфорд Мохамед Абузаид обаче предупреждава, че повече доказуеми неща не означават повече нови идеи. Според него може да се разшири спектърът от резултати, без да се увеличи креативността.

Паралелно с това екипът на Анима Анандкумар от Калифорнийския технологичен институт използва различен подход. Те решават опростена форма на Навие–Стокс, известна като уравненията на Ойлер. Използван е PINN модел, който комбинира данни със законите на физиката. За разлика от модели като ChatGPT и Claude, той не се опира пряко на съществуващи разработки. Анандкумар подчертава, че създаването и настройването на такава система също изисква човешка креативност.

Дебатът вече е на най-високо ниво. 25 носители на Фийлдсов медал предупреждават за възможен „разрушителен ефект“ върху математическите изследвания.

Терънс Тао настоява ИИ да остане инструмент, а не заместител. Според него решението само по себе си не е достатъчно. Важни са идеите, новите перспективи и въпросите, които се раждат от него.

И Ауфингер поставя границата ясно. Ролята на математика не е само да стигне от точка А до точка Б. Тя е да формулира въпросите, които могат да бъдат полезни за обществото.

━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━