Илия Проданов: Връзката между цената на пшеницата и хляба очевидно не е пряка

Председателят на НАЗ Илия Проданов отчита силна реколта от пшеница през 2026 г., но предупреждава за натиск върху доходите, рискове от Черноморската търговия и несигурност при напояването и земеползването.

Реколтата от пшеница през 2026 г. е по-силна като количество, но фермерите остават под натиск. Това казва председателят на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Илия Проданов. По думите му връзката между цената на пшеницата и цената на хляба „очевидно не е пряка“. Затова секторът настоява за повече прозрачност по цялата верига – от полето до магазина.

Пшеница 2026: повече тонове, но неравномерно качество и слаба рентабилност

По оперативни данни на Министерството на земеделието, България е прибрала близо 7,48 млн. тона пшеница. Средният добив достига 633 кг/дка. Година по-рано той е бил 579 кг/дка. Резултатът идва при около 6,5% по-малко площи.

Проданов подчертава, че националният зърнен баланс е осигурен. Качеството обаче не е еднакво във всички райони. Част от реколтата е с по-ниски показатели. Фермерът гледа най-вече крайния финансов резултат. Висок добив не е гаранция за добра година при висока себестойност.

Цената остава ключовият проблем. В началото на жътвата пшеницата е била около 180 евро за тон, доставен до пристанище. За производители от вътрешността транспортът сваля реалната цена под 150 евро. Това затруднява рентабилността. В началото на септември пазарът дава диапазон 205–215 евро на тон на пристанище. Според Проданов това ниво зависи силно от геополитиката и търговията през Черно море.

Защо поевтиняването на пшеницата не сваля цената на хляба

НАЗ отново поставя въпроса защо поевтиняването на пшеницата не се вижда на етикета в магазина. Пшеницата е началната суровина, но следват разходи за съхранение, транспорт, мелници, производство, енергия, труд, опаковки и търговия. Всеки елемент има своя дял.

Проданов посочва и друг проблем. Когато хлябът поскъпва, често се сочи зърното. Когато пшеницата поевтинява, обратният ефект рядко се вижда. Затова той настоява за прозрачност по цялата верига. Целта не е конфликт между участниците. Целта е яснота как се формира крайната цена.

Царевица и слънчоглед: спад на площите и риск за олиото

При царевицата картината остава тревожна. Към 10 септември средният добив от прибраните площи е 533 кг/дка. Година по-рано е бил 249 кг/дка. Данните обаче са частични, защото са реколтирани малка част от площите.

Проданов обръща внимание на друго. Площите с царевица са намалели с близо 22% за година. Причината е рискът при суша и липса на напояване. Цената също не дава утеха. Средната изкупна цена към 9 септември е около 190 евро на тон без ДДС. Година по-рано е била 199 евро.

При слънчогледа добивите също са неравномерни. Средният добив от прибраните площи е около 232 кг/дка при 153 кг/дка година по-рано. Сравнението е подвеждащо, защото 2025 г. е била много слаба. Към същата дата е прибрана около една трета от площта. Общото количество изостава с около 21% спрямо предходната година за периода.

Цената на слънчогледа остава почти без промяна – около 482 евро на тон без ДДС. За олиото Проданов предупреждава да не се правят автоматични изводи само по българската реколта. Крайната цена зависи от международния пазар на растителни масла, реколтите в Черноморския регион, вноса, енергията, преработката и логистиката.

В интервюто Проданов коментира още кооперирането, напояването и преговорите за Общата селскостопанска политика на ЕС за периода 2028–2034 г. По думите му секторът има нужда от по-предвидими правила. Без сигурност за земеползването трудно се правят дългосрочни инвестиции в напояване и технологии.

Още новини в категория Интервю

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news