ИПИ: Пари срещу резултати – нов модел за училищата, който може да обърне PISA тенденцията

След като ръстът на учителските заплати стабилизира системата, Институтът за пазарна икономика предлага финансиране според „добавената образователна стойност“, за да се атакува функционалната неграмотност.

Институтът за пазарна икономика (ИПИ) предлага промяна във финансирането на училищата. Идеята е проста. Повече средства да получават тези, които постигат по-високи резултати при учениците.

Поводът е анализ на ИПИ на базата на данни от международното изследване PISA 2025. Според института, когато държавата се фокусира върху конкретен проблем, ефект има. Примерът е кампанията за увеличаване на учителските заплати, започнала целенасочено през 2017 г.

Заплатите вдигнаха интереса към професията, но не гарантираха по-добри оценки

ИПИ отчита, че повишаването на възнагражденията е довело до „засищеане“ на системата с преподаватели. Данните показват по-нисък натиск върху директорите при търсенето на кадри.

Едва 12% от директорите в България съобщават, че имат затруднения да намерят учители. Средното ниво за страните от ОИСР е 39%. Това подсказва, че дефицитът на учители вече не е водещата спирачка пред системата.

В същото време ИПИ прави важна уговорка. Връзката между качеството на образованието и качеството на преподаването съществува. Но ефектът от по-високите заплати върху резултатите на учениците не се вижда ясно. Липсват достатъчно специфични мерки, които системно да мерят и да променят качеството.

Експертите посочват и възможни обяснения. Ръстът на заплатите може да е спрял по-голям спад. Възможно е да са привлечени повече кандидати, но част от тях да са по-слабо подготвени. За момента няма сигурен отговор кое е решаващо.

Материалната база не е основният проблем, според директорите

Анализът разглежда и темата за ресурсите в училищата. Данните сочат, че недостигът на учебни материали се отчита като ограничение от по-малка част от директорите.

Около 9% от учениците са били в училища, чиито директори казват, че липсата на учебни материали е пречила на обучението. Това включва учебници, ИТ оборудване, библиотечни и лабораторни ресурси.

По-голям остава делът при инфраструктурата. 24% от учениците са посещавали училища, където проблеми със сградите и условията са възприемани като пречка. Тук влизат отопление, охлаждане, осветление и акустика. ИПИ посочва, че през 2022 г. тези дялове са били сходни. Това подсказва ограничена промяна.

Големият натиск идва от функционалната неграмотност

ИПИ настоява, че фокусът вече трябва да се премести. Централният проблем са резултатите на учениците. Значителният дял функционално неграмотни ученици поставя въпроса за качеството като национален риск.

Затова институтът предлага финансова мотивация за училищата с „висока добавена образователна стойност“. Това означава училища, които успяват да повишават постиженията на децата спрямо стартовото им ниво, а не само да отчитат добри резултати на входа.

Според ИПИ подобен модел ще създаде вътрешен стимул за директорите. Те ще имат реален интерес да въвеждат мерки, които водят до по-добри резултати. Това включва управление, методики и работа с изоставащи ученици.

Предложението идва в момент, в който системата вече получи сериозен финансов тласък. Следващата стъпка, според експертите, е парите да започнат да „работят“ за измерим напредък при учениците.

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news