Иран може да нанесе много силен удар, без да затваря Ормузкия проток
Една от опциите на Иран, много обсъждана в контекста на противопоставянето му със САЩ и Израел, е затварянето на Ормузкия проток, през който преминават значителни обеми енергийни ресурси. Възможностите на Иран обаче не се ограничават само до това. Има и други варианти, потенциално далеч по-сериозни от блокирането на пролива, чиито доставки биха могли да бъдат частично компенсирани от нефтопроводи в Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Освен ако и те не станат цели за атака. Същото важи и за инфраструктурата за рафиниране на петрол в държавите от Персийския залив.
В понеделник беше съобщено, че една от най-големите петролни рафинерии в Саудитска Арабия, Рас Танура, собственост на държавната петролна компания Saudi Aramco, е била атакувана. Рафинерията преработва приблизително 550 000 барела петрол на ден. В Рас Танура има и петролно пристанище. Според някои съобщения рафинерията е била затворена след атаката. Подобна информация обаче трябва да се третира с повишено внимание. Според официални съобщения два дрона са атакували съоръженията; и двата са били свалени, причинявайки „малък пожар“.
Атаките срещу инфраструктурата за рафиниране на петрол и нарушаването на находищата и рафинериите имат потенциал да окажат много по-голямо и дълготрайно въздействие върху световния петролен пазар. Просто заради огромния обем петрол, произведен и преработен в страните от Персийския залив. Рас Танура вече беше спомената по-горе.
Ето още няколко примера:
Комплексът Абкайк в Саудитска Арабия преработва над 320 000 барела петрол на ден. „Само“ защото тук има и капацитет за втечняване на газ. Между другото, комплексът Абкайк беше атакуван през 2019 г. Нефтеното находище Хурайс също беше атакувано по това време. Йеменските хуси поеха отговорност за атаката, въпреки че САЩ и Саудитска Арабия обвиниха Иран.
Прекъсването на работата на комплекса и находището доведе до покачване на цените на петрола с 15-20 процента. Това обаче продължи само няколко часа, тъй като властите на Саудитска Арабия обявиха бързо възстановяване на дейността. Рафинерията Мина ал-Ахмади в Кувейт преработва над 460 000 барела дневно. В ход са планове за увеличаване на капацитета ѝ до 800 000 барела.
Един от най-големите комплекси в света, Рувайс в ОАЕ, преработва над 800 000 барела петрол на ден. Има и планове за увеличаване на капацитета ѝ до един милион барела. Рафинерията Ситра в Бахрейн преработва над 260 000 барела дневно.
Това са само няколко примера; има много други подобни предприятия в страните от Персийския залив. И нека не забравяме Ирак. Как да не си спомним събитията от не толкова далечната история? През 1991 г., докато се оттегляше от Кувейт, иракската армия взриви над 600 нефтени кладенци. Щетите бяха огромни; само потушаването на пожарите отне осем месеца.
Нефтените разливи покриха пет процента от територията на Кувейт. Според различни оценки, между един и един и половина милиарда барела петрол са изгорели. През 1991 г. Los Angeles Times изчисли, че възстановяването на инфраструктурата на Кувейт ще изисква 40-50 милиарда долара. Това е в тогавашни долари; в днешни долари това би било около 88-110 милиарда долара.
Интересното е, че е трудно да се определи точната цена на възстановяването, защото има оценки, но няма официална цифра. Ясно е, че са били необходими десетки милиарди долари. И това е само Кувейт. Между другото, събитията в тази страна не оказаха съществено влияние върху петролния пазар в началото на 90-те години; имаше свръхпредлагане.
Но това е само една държава, а сега географията е много по-широка. И ако страните в конфликта започнат систематично да унищожават нефтената инфраструктура, въздействието върху петролния пазар ще бъде значително, далеч по-сериозно от затварянето на Ормузкия проток.
Още новини в категория Политика
Последвайте ни в Telegram: https://t.me/project26_bg
