Измамите с фалшиви SMS-и зачестяват: Как да защитите парите си при дигитални плащания

Дигиталните плащания растат, но расте и „смишингът“: експерти предупреждават за съобщения от чужди номера, линкове към копия на институции и трик, който кара хората сами да дадат данните си.

Шест месеца след въвеждането на еврото в България експертите отчитат осезаем ръст на дигиталните плащания. Лятото допълнително засилва тенденцията. Хората пътуват повече и все по-често плащат безконтактно.

Плащанията със смартфон са най-сигурният вариант, посочват специалисти. Причината е технологията „токенизация“. Тя скрива реалните данни на картата при всяка транзакция. Рискът обаче не изчезва. Той се премества там, където потребителят допуска грешка.

Паралелно с ръста на дигиталните плащания се увеличават и опитите за онлайн измами. Сред тях изпъкват атаките чрез SMS, които целят кражба на лични данни и пари в реално време.

Фалшивите SMS-и: „неплатена глоба“ и линк към копие на институция

Една от най-честите схеми започва с кратко съобщение от непознат номер. Текстът обикновено гласи: „Констатирано е наличие на неплатена глоба“. В края има линк, който подканва адресата да го отвори.

Линкът може да води до сайт, който прилича на официална страница на институция. Често се имитират КАТ или МВР. Според Мартин Бакърджиев, директор „Киберсигурност и предпазване от измами“ за Централна и Източна Европа във Visa, копието е достатъчно добре направено, за да заблуди.

Схемата разчита на натиск и бързане. Потребителят е подтикван да въведе лични данни. След това стига до страница за плащане. Зад нея стои реална платежна система, но контролирана от измамниците.

Бакърджиев посочва, че през последните месеци се наблюдава засилване на т.нар. „смишинг“ атаки. Това е комбинация между SMS и фишинг. Целта е кражба на данни, но и директно източване на средства.

Как да разпознаете измамата: чужди номера и „официален“ тон

Експертите припомнят, че институциите и куриерските фирми имат ясни канали за контакт. Те не изпращат съобщения за глоби от случайни чуждестранни номера.

Особено рисков сигнал са номера, започващи с международни кодове като +212, +213 или +62. Това са кодове за чужди държави. Държавна институция няма да използва подобен номер за официална комуникация.

При съмнение за измама правилото е едно. Не се отварят линкове. Не се въвеждат данни. Ако вече е направено, трябва незабавна реакция.

Плащанията с телефон са по-сигурни, но само ако пазите данните си

Картовите разплащания по принцип са защитени. Те стават рисковани, когато човек сам предостави данните си, подчертава Бакърджиев. Сравнението му е просто. Вратата е сигурна, докато не дадете ключа.

При плащанията със смартфон ключова роля има токенизацията. При нея търговецът и ПОС терминалът не виждат номера на картата. Те виждат уникален токен за всяка транзакция. Това намалява риска при компрометиране на данни.

Дори при загубен телефон запаметената карта остава защитена. Устройството е заключено, а дигиталният портфейл е с допълнителни защити. В много случаи не се налага преиздаване на карта.

Растежът на дигиталните плащания е видим и в цифрите. Бакърджиев посочва, че около 47–50% от плащанията вече са токенизирани. По данни на Българската народна банка картовите плащания за първото тримесечие са на стойност 4,6 млрд. евро.

Същевременно измамите се развиват с технологиите. В онлайн среди се разпространяват снимки на откраднати карти и данни. Появяват се и схеми в платформите за обяви.

Един от често срещаните трикове е „купувач“ да поиска данните на картата на продавача, за да му „прехвърли“ пари. Това не работи така. Ако дадете данните си, не получавате превод. Рискувате да ви източат средствата.

Изводът е ясен. Плащането с телефон е силно защитено. Най-уязвимата точка остава човекът. Затова най-сигурният навик е прост. Никога не давайте данните си и не плащайте през линк от съмнително съобщение.

Още новини в категория Технологии

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news