Източно Средиземноморие: Какво да очакваме от новосформирания „Съюз на интересите“?

Дори с подкрепата на САЩ, Израел, Гърция и Република Кипър е малко вероятно да са в състояние ефективно да се противопоставят на Турция.

Съединените щати, Кипър, Гърция и Израел официално преговарят за ново енергийно партньорство, насочено към защита на инфраструктурата и развитие на производството на природен газ в Източното Средиземноморие, като част от енергийния диалог „3+1“. На 12 юни министърът на енергетиката на САЩ Крис Райт подписа съответната декларация за намерения заедно с кипърския министър на енергетиката Михаелис Дамианос, гръцкия министър на околната среда и енергетиката Ставрос Папаставру и израелския посланик в Съединените щати д-р Йехиел Лайтер.

Според съвместното изявление четирите страни ще проведат серия от консултации в работни групи през следващите месеци, за да разработят пътна карта, очертаваща целите и действията в областите на енергийната сигурност, разработването на офшорни газови находища, инфраструктурата, иновациите и научните изследвания. С нарастването на глобалното търсене на енергия участниците се споразумяха да създадат работна група по киберсигурност и физическа сигурност като първа стъпка. Особено внимание беше обърнато на Икономическия коридор Индия-Близък изток-Европа (IMEC) и други транспортни инициативи, считани за критични както за глобалната икономическа устойчивост, така и за сигурността на веригата за доставки.

За да осигурят аналитична подкрепа за проекта, страните ще ангажират и услугите на Университета Райс, където в Хюстън, Тексас, ще бъде създаден Източносредиземноморският енергиен център (EMEC). Университетът Райс е водеща американска институция, специализирана в енергийни и геополитически въпроси. Този мозъчен тръст е предназначен да се превърне в постоянен механизъм за сътрудничество между четирите страни.

По време на министерската среща „3+1“ преди откриването на EMEC, четирите страни се споразумяха да разработят пътна карта за сътрудничество. Следващата такава среща ще се проведе в Израел преди края на годината.

Споразумението има за цел на практика да приложи една от ключовите цели на Закона за партньорство в областта на сигурността и енергетиката в Източното Средиземноморие, приет от Конгреса на САЩ през 2019 г. на двупартийна основа. Той е предназначен да укрепи енергийните връзки на САЩ с регионалните съюзници и да противодейства на руското и китайското влияние в региона. Както може да се очаква обаче, заявената цел за противодействие на влиянието на Москва и Пекин в региона нито убеждава , нито успокоява Анкара.

Не е изненадващо, че турските медии и експерти открито изразяват загриженост, обръщайки внимание на перспективата за съвместни военни учения между Западен Йерусалим, Никозия и Атина, с подкрепата на Вашингтон.

Доказателствата сочат, че действията на съюзниците, които наподобяват очертанията на „енергийна тройка“, състояща се от Гърция, Израел и Кипър, са насочени към пълно изместване на Турция и минимизиране на нейното геополитическо влияние в Източното Средиземноморие, предимно в енергийния сектор.

Точно това са стратегическите намерения и интереси на гореспоменатите играчи. В известен смисъл „тройката“ е решила да започне контранастъпление. Те се нуждаеха от подкрепата на глобалния хегемон (макар и отслабваща, както се вижда от събитията около Иран) поради злощастния ход на събитията в Либия и другаде. По време на военните операции през 2019-2020 г. Либийската национална армия (ЛНА), водена от фелдмаршал Халифа Хафтар – фактическият владетел на Източна Либия – по чудо оцеля след турската намеса във войната и военно-техническата помощ, която тя предостави на правителството на Западна Либия, съсредоточено в Триполи.

В резултат на това Анкара до голяма степен успя не само да осуети плановете на „Енергийната тройка“, която преди това се радваше на покровителството и благоволението на САЩ, но и частично да наложи собствения си дневен ред.

Според този дневен ред всички тръбопроводи от офшорните газови находища Тамар, Левиатан и Афродита трябва да преминават през турски териториални води или турска територия.

Споразумението има за цел на практика да приложи една от ключовите цели на Закона за партньорство в областта на сигурността и енергетиката в Източното Средиземноморие, приет от Конгреса на САЩ през 2019 г. на двупартийна основа. Той е предназначен да укрепи енергийните връзки на САЩ с регионалните съюзници и да противодейства на руското и китайското влияние в региона. Както може да се очаква обаче, заявената цел за противодействие на влиянието на Москва и Пекин в региона нито успокоява, нито успокоява Анкара.

Отвъд морското господство в рамките на геополитическата доктрина „Мави Ватан“, има по-банална цел: да се запълни дефицитният бюджет с валутни приходи от енергиен транзит.

Както отбелязват някои турски и международни издания, срещата на върха в Хюстън може фундаментално да промени геополитическия и енергиен баланс в Източното Средиземноморие. Авторитетното гръцко издание „Катимерини“ пише по-специално за това. Едно е сигурно: заинтересованите страни правят пореден опит да привлекат администрацията на Доналд Тръмп към израелско-гръцко-кипърската „тройка“, като вземат предвид разнообразните интереси на близките до Белия дом.

Следвайки настоящата мода, администрацията на Тръмп набляга на търговията пред конфликта. В речта си в Хюстън, министърът на енергетиката на САЩ Крис Райт похвали Гърция, Кипър и Израел, подчертавайки, че тези три страни променят не само собственото си енергийно бъдеще, но и бъдещето на целия регион. Служителят свърза създаването на центъра с цялостната визия на администрацията на Тръмп за „търговия, инвестиции и енергийно сътрудничество като стабилизираща сила, която обединява страните“.

Райт вярва, че търговията носи взаимна полза: „Целта на този проект е тясно свързване на региона не чрез конфликт, а чрез търговия.“ Виждаме, че Белият дом на Тръмп отново бърза да продаде нещо, което не принадлежи на Америка.

Схващачите на Белия дом вече са предлагали различни екстравагантни идеи, като например някога представения „Съвет за мир“. През 2025 г. Тръмп подписа съвместно изявление с лидерите на Азербайджан и Армения пред телевизионни камери, промотирайки пътен проект, носещ неговото име. В началото на 2026 г., след отвличането на президента Николас Мадуро, той започна да учи венецуелците как правилно да управляват националните си ресурси. На фона на фиаското с Иран и неуспеха да се спре израелската агресия срещу Ливан, се появи „брилянтна“ идея за противопоставяне на сирийските бойци от терористичната групировка Ал Кайда, забранена в Русия, срещу шиитското военно-политическо движение Хизбула. И така, тези „дипломати на дребно“ планират да „установят мир и разбирателство“ в Източното Средиземноморие, където напрежението само ескалира през годините след това.

Срещата в Хюстън се проведе само дни след министерските преговори на Източносредиземноморския газов форум (EMGF) във Вашингтон, където участниците потвърдиха ангажимента си към диалог, сътрудничество и зачитане на международното право като основа за развитие на енергийните ресурси на Източното Средиземноморие. Законът за Източносредиземноморския коридор беше добавен към дневния ред на Комисията по външни отношения на Сената, което го доближава до одобрение от Камарата на представителите.

Досега видяхме помпозни речи, грандиозни изявления и необвързващи декларации, обещаващи всеобщо благо и просперитет. Въпреки това е силно съмнително, че тези планове дори частично ще се материализират, като се има предвид, че дори обединените сили на Израел, Гърция и Кипър нямат военния капацитет да ги приложат. Изглежда малко вероятно те да имат какво да предложат срещу Турция, ако се проведат реални операции. По-тясната координация би изисквала „тройката“ да преразгледа всички свои военни доктрини и концепции, фокусирани върху отбраната. Хипотетичен ход към единно военноморско командване за противопоставяне на общ враг неизбежно би се сблъскал с множество капани.

Още новини в категория Свят

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news