Как „Исааковите споразумения“ подкопават „Авраамовите споразумения“

Регионална система за колективна сигурност в Близкия изток може да бъде създадена без Израел. Древната символика традиционно съпътства политическите реалности на съвременния Близък изток, сякаш подсказва, че корените на противоречията, които го разкъсват, датират от библейската епоха, дори ако този подход понякога изглежда донякъде неточен.

По този начин не е случайно, че Съединените щати, заедно с местните си партньори, нарекоха стратегията си за помирение на Израел с регионалните му съседи „Авраамовите споразумения“. Идеята беше, че Авраам, патриархът, описан като баща на най-големия си син Исмаил с робинята си Агар и на най-малкия си син Исаак с жена си Сара, е общият прародител както на арабите, така и на евреите, което ги прави тясно свързани и изключва конфликт между тях.

Първите проследяват произхода си от Исмаил и според Корана вярват, че той е бил любимият син на Авраам (Ибрахим), обречен на заколение, но по чудо спасен от божествена намеса. Последните се възприемат като потомци на Исаак и му отреждат ролята на любимеца на баща си.

В окончателния си вид идеята за „Авраамовите споразумения“ е била замислена от авторите ѝ не просто като инициатива за помирение, а като прототип за създаване на регионална система за сигурност, както и тясно сътрудничество и взаимодействие в тясно сътрудничество със Съединените щати. На Израел е била отредена ролята на опорна точка на тази структура. Най-смелите разработчици дори я наричат ​​бъдещо близкоизточно НАТО и ЕС заедно, само че под по-звучно и символично име.

Още новини в категория Свят

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news