Как изтичат милиардите на НЗОК? Тома Томов – Майбаха и мрежата около здравеопазването (ЧАСТ 1)

Полицейската акция в УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив отново постави въпроса как се харчат милиардите на НЗОК и кой контролира огромния финансов ресурс в здравната система

Полицейска операция блокира вчера УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив. Причината е разследване за неправомерно получаване на средства от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Акцията отново насочи вниманието към един от най-сериозните въпроси в българското здравеопазване – как се разходват милиардите, които всяка година минават през НЗОК, и има ли механизми, които позволяват част от публичния ресурс да бъде отклоняван чрез различни схеми.

Случаят в Пловдив не е изолиран. През последните години периодично излизат данни за нарушения, фиктивни дейности, неправомерно отчитане на медицински услуги и съмнителни операции с лекарства, при които плащанията в крайна сметка се поемат от обществения здравен фонд.

Един от последните примери е специализирана операция на МВР и ДАНС от 10 септември, при която беше проверявана дейността на аптечната верига SOpharmacy, част от структурите на „Софарма“ АД.

По информацията, която беше разпространена по случая, разследването е свързано с твърдения за фиктивни продажби на скъпоструващи медикаменти. Лекарства били отчитани като отпуснати по съответните направления, а средствата за тях били заплащани от НЗОК. Впоследствие част от медикаментите според изнесените данни били препродавани извън страната.

Ако тези твърдения бъдат доказани, последствията не се изчерпват само с финансовата щета за НЗОК. Подобни практики могат да създадат и реален риск от недостиг на определени важни лекарства за българските пациенти.

Но въпросите около начина, по който се разходват публичните средства в здравеопазването, не приключват дотук.

Мрежа от бизнес, политика и здравеопазване

Според информация, публикувана от Narod.bg, съществуват данни за по-широка схема, в която се преплитат интереси на предприемачи, държавни служители, хора, заемали високи позиции, бивши министри и представители на бизнеса, свързани с медицината и търговията с лекарства.

Тези твърдения предстои да бъдат проверявани от компетентните институции. Самото наличие на бизнес отношения или участие във фирми не доказва престъпление.

В поредицата си медията заявява намерение да представи информация за лица, компании и връзки, които според нея заслужават вниманието на разследващите органи.

Размерът на финансовия ресурс обяснява и защо здравеопазването представлява толкова голям интерес за различни икономически среди.

Бюджетът на НЗОК за 2026 г. е около 5,26 млрд. евро, или приблизително 10,3 млрд. лева. Става дума за огромен публичен ресурс, който преминава през болници, аптеки, медицински центрове, фармацевтични компании и други участници в системата.

Именно на този фон в центъра на публикацията попадат Ботьо Томов Велинов и синът му Тома Ботев Томов, известен с прякора „Майбаха“.

Ботьо Велинов и Тома Томов – фирмени връзки и позиции във властта

Според справки в Търговския регистър Ботьо Велинов и синът му са били съдружници във фирмата за бързо кредитиране „Коджент консулт“. Към момента дружеството е еднолична собственост на Тома Томов.

Тази връзка поставя допълнителни въпроси, които авторите на разследването оставят на вниманието на прокуратурата и разследващите органи.

Сред тях е и въпросът дали в миналото чрез подобни финансови структури са били осигурявани средства за частни лечебни заведения и дали тези отношения са имали връзка с политическо финансиране.

Това обаче са въпроси и предположения, които могат да бъдат потвърдени единствено чрез официално разследване и доказателства.

Любопитна е и професионалната биография, с която Тома Томов е представян публично.

В представянето му за участие в конференция е посочено, че професионалният му път е свързан с информационните технологии и използването им за по-ефективно и иновативно здравеопазване.

Публично достъпната информация сочи, че Томов е заемал редица позиции, свързани с държавната администрация и здравния сектор.

Той е бил съветник в екипите на двама министри на здравеопазването, член на Надзорния съвет на НЗОК, съветник в кабинета на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев.

Посочва се още, че е бил експерт в Комисията по здравеопазване към 41-вото Народно събрание, както и в Комисията по електронно управление и информационни технологии към 47-ото, 48-ото и 49-ото Народно събрание.

Бил е и съветник на бившия директор на Агенцията по вписванията Даниела Митева.

От държавните институции към бизнеса

В публичните си професионални представяния Тома Томов е описван и като предприемач с опит в областта на финансовите инструменти, клиничните проучвания, информационните технологии и киберсигурността.

Той е сред основателите на ITF Group – финтех компания, която развива дейност чрез търговски марки, сред които Smile Credit.

Свързва се и с Defcyber – компания, насочена към предоставяне на услуги в сферата на киберсигурността чрез централизирани технологични решения.

Сред компаниите, с които е свързван, е и Qogent Consulting. Дружеството е на пазара от 2007 г. и предлага консултантски услуги, свързани с развитие на бизнеса, управление на материални и нематериални активи и реализация на национални IT проекти.

Така около името на Тома Томов се събират няколко различни сфери – държавна администрация, здравеопазване, финансови услуги, информационни технологии и бизнес консултиране.

Именно това преплитане е в основата на въпросите, които поставя разследването.

Как човек с образование от техникум по туризъм в Бургас успява да достигне до позиции около ключови държавни институции и здравното управление? Какви са бизнес връзките му с хора и компании, работещи в здравеопазването? И има ли пресечна точка между тези отношения и огромния финансов ресурс на НЗОК?

Това са въпроси, на които могат да отговорят само проверка на документите, проследяване на финансовите потоци и действията на компетентните институции.

Следващите части на разследването се очаква да разгледат по-подробно фирмените участия, съдружията и отношенията между отделните лица и компании, свързвани с тази мрежа.

Защото зад милиардите на НЗОК не стоят просто цифри в бюджета. Стои публичен ресурс, предназначен за лечение, лекарства и здраве на българските граждани – и именно затова всеки сигнал за неговото неправомерно използване изисква пълна проверка и отговори.

Източник: Narod.bg

Още новини в категория Разследване

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news