10 април 2026 София, България
Търси

Как водосборни зони се превръщат в незаконни сметища, за да се подготвят терени за строителство!? (ВИДЕО + СНИМКИ)

13 март 2026 преди 28 дни
Как водосборни зони се превръщат в незаконни сметища, за да се подготвят терени за строителство!? (ВИДЕО + СНИМКИ)

Столичният кмет обеща да се пребори с нерегламентираните отпадъци, но те се увеличават драстично

При встъпването си в длъжност кметът на София Васил Терзиев заяви, че борбата с нерегламентираните сметища ще бъде сред основните приоритети на управлението му.

По негови данни на територията на Столична община са били установени около 240 незаконни сметища, като беше заявено, че общината ще предприеме всички необходими действия за тяхното премахване.

„Няма да се спрем пред нищо, за да намерим решение на този проблем“, заяви тогава столичният кмет.

Вместо намаляване на броя им обаче, само за около година се наблюдава обратната тенденция. По данни на директора на Столичен инспекторат, изнесени в интервю през април 2025 г., броят на незаконните сметища вече достига 280.

Това означава, че поне 40 нови незаконни сметища са се появили на територията на София само за година.

Така гръмкото обещание на столичния кмет, че се справи с незаконните сметища, се провали с гръм и трясък.

Едно от най-показателните места за нерегламентирано изхвърляне на отпадъци се намира в район „Кремиковци“, землището на с. Долни Богров, в местностите „Дедова ливада“ и „Бандова воденица“, разположени непосредствено до автомагистрала „Хемус“. По сигнали на граждани стотици камиони ежедневно изхвърлят строителни отпадъци, земни маси и смесени инертни материали в близост до водоеми, които в резултат на тази дейност вече са частично или напълно засипани.

„Необезпокоявано в район „Кремиковци“ с. Долни Богров стотици камиони на ден изхвърлят строителни отпадъци и земни маси в близост до водоеми в местност „Дедова ливада“ (които впрочем благодарение на тези действия вече не съществуват), непосредствено до магистрала „Хемус“, с КИ 22304.7979.1015 и местност „Бандова воденица“ с КИ 22304.7979.219“. Това се посочва в сигнал от граждани до кмет, Общински съвет и инспекторат, но без никаква видима реакция.

мястото преди да бъде затрупано с нерегламентирани отпадъци

За установени действия по нерегламентирано насипване и депониране на строителни отпадъци и земни маси във въпросния поземлен имот е подаван сигнал и в Министерството на околната среда и водите, РИОСВ – София, РДНСК – София, Агенция „Пътна инфраструктура“, Басейнова дирекция „Дунавски район“ – явно и там неглижиран.

Собственик на имота по кадастрални данни е „КЕЙ ВИ ЕС ГРУП“ ЕООД, ЕИК 206517266, със седалище и адрес на управление гр. София, кв. Витоша, ул. Витошко лале №7, ап. А104. Представлявано е от баща и дъщеря Георгиеви.

Съгласно представен договор за рекултивация на кариера „Долни Богров – сметището“, възложител на дейностите е фирма на австрийски инвеститори „КАМЪНИ И ПЯСЪК“ ЕООД, ЕИК 831916312, със седалище гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ № 264, а изпълнител е „КЕЙ ВИ ЕС ГРУП“ ЕООД.

При извършени наблюдения и съобразно наличните документи се установява, че на терена системно се извършват дейности по транспортиране, разтоварване и насипване на строителни отпадъци, изкопни земни маси и смесени инертни материали с неустановен произход, като фактическите действия надхвърлят допустимите рекултивационни дейности.

За отбелязване е, че въпросният имот се открива и в съдебно дело, като съдът е констатирал, че „в имота се извършва техническа рекултивация на находище за добив и първична преработка на баластра, което е записано на информационното табло за обекта. Теренът, съгласно кадастрална скица е с вид на територията – нарушен. За възстановяването му се извършват насипни и уплътнителни работи с товарни автомобили“.

Обаче изхвърлянето на материали в момента няма нищо общо с уплътнителни работи. Насипването се извършва извън границите на поземления имот, определени в кадастралната карта, като засяга съседни терени и прилежащи площи. Формират се и значителни насипни обеми с характеристики на депо за отпадъци. И най-важното – налице е изменение на естествения релеф на терена без данни за издадени строителни книжа и разрешения по реда на Закона за устройство на територията.

Насипването се извършва извън границите на поземления имот, определени в кадастралната карта, като засяга съседни терени и прилежащи площи. Формират се значителни насипни обеми с характеристики на депо за отпадъци. Налице е изменение на естествения релефна терена без данни за издадени строителни книжа и разрешения по реда на Закона за устройство на територията.

При транспортиране на материалите тежкотоварна техника замърсява прилежащата пътна инфраструктура чрез разнасяне на кал, земни маси и отпадъчни материали, което създава риск за безопасността на движението и води до увреждане на публична държавна и общинска собственост.

Екологичен риск

Отделен въпрос е екологичното замърсяване и риска за безопасността на движението, тъй като тежкотоварна техника замърсява прилежащата пътна инфраструктура чрез разнасяне на кал, земни маси и отпадъчни материали. Установява си влошаване състоянието на пътната инфраструктура, което допълнително създава риск за безопасността на движението.

Имотът се намира в непосредствена близост до републикански път I-6 / Е79 („Ботевградско шосе“) и попада във водосборна зона към водни обекти и дренажни канали, свързани с водосбора на река Искър. Извършваното нерегламентирано насипване създава реален риск от замърсяване на почви, подземни води и повърхностни водни тела чрез инфилтрация на замърсители.

Насипите са с неустановен състав, без данни за извършено инженерно-геоложко обследване, без изградена дренажна и отводнителна система и без прилагане на мерки за укрепване и стабилизиране на откосите.

Допълнително се установява, че в поземлен имот с идентификатор 22304.7979.553 е извършено насипване върху съществуваща отводнителна канавка и дренажен канал, представляващи част от отводнителната система на републикански път I-6 / Е79 („Ботевградско шосе“). Тази инфраструктура е публична държавна собственост, стопанисвана от Агенция „Пътна инфраструктура“.

На отделни места нивото на насипването достига и надвишава котата на прилежащата пътна инфраструктура – републикански път I-6 / Е79 („Ботевградско шосе“), което създава реална предпоставка за свличане на земни и отпадъчни маси към пътното платно, компрометиране на отводнителните съоръжения, замърсяване на настилката и непосредствен риск за безопасността на движението.

Засегнатите имоти попадат във водосборната зона към водосбора на река Искър, поради което съществува повишен риск от замърсяване на почвите, подземните и повърхностните води вследствие инфилтрация на замърсени води и повърхностен отток при валежи.

Собственикът на терена носи отговорност!!!

Извършваните действия в землището според експерти съдържат белези на нерегламентирано третиране и депониране на отпадъци и представляват вероятни нарушения на Закона за управление на отпадъците, Закона за опазване на околната среда, Закона за водите, Закона за устройство на територията и Закона за пътищата.

Фактическите обстоятелства сочат наличие на незаконно депо за отпадъци и данни за престъпление по чл. 352б от Наказателния кодекс – замърсяване или увреждане на околната среда.

Някой проверява ли какви вещества се изхвърлят и каква опасност носят за почвата и подпочвените води?

Към момента обаче няма данни „КЕЙ ВИ ЕС ГРУП“ ЕООД, в качеството си на собственик на имота и изпълнител на дейностите, да е санкционирано. Отделен въпрос е, че съгласно чл. 107 от Административнопроцесуалния кодекс, административните органи са длъжни служебно да събират необходимите доказателства и да изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая, включително чрез координирани действия между компетентните институции.

Къде другаде има подобни терени

Ако столичният кмет Васил Терзиев наистина иска да се пребори с незаконните сметища, а Столичен инспекторат не е успял да забележи, че съществуват такива, то ще изредим няколко, наред с посоченото по-горе, които съществуват в пълен комфорт за нарушителите:

  • Район „Панчарево“ около с. Кривина с номера на кадастрални имоти (КИ) около ул. „Балкан“ с № 39791.6019.583; 39791.6019.584. Местност „Кариерата“ с номера по КИ 39791.6019.1217; 39791.6019.1218; 39791.6019.1219. Местност „Песоците“ с КИ 39791.619.377, на които продължава изхвърлянето на всякакъв вид отпадъци.
  • Също така в землището на с. Казичене (покрай ЖП – линията) местност „Гърличето“, са замърсени множество имоти превърнати на сметища със всякакъв вид отпадъци с КИ 35239.6105.384; 35239.6105.385; 35239.6105.386.
  • Същата картинка е в район „Овча купел“ кв. „Суходол“ в землището покрай ул. „Прилеп“, ул. „Суходолски път“, необезпокоявани нарушителите са си изградили незаконни депа за строителни отпадъци и земни маси в местност „Джуджан“ с КИ 68134.3917.6; 68134.3917.7; 68134.3917.8; 68134.3917.9. Местност „Ланзеница“ с КИ 68134.3925.1; 68134.3925.2; 68134.3928.13; 68134.3928.14; 68134.3928.15; 68134.3928.16.
  • На територията на район „Нови Искър“ е превърнат в сметище, имот в местност „Средните“ с КИ 00357.5335.68 и тн.
  • Район „Кремиковци“, ж.к Ботунец, местност „Лаката“ КИ 68134.8377.20; ж.к Ботунец, местност „Търне“ КИ 68134.8384.23
  • Район „Сердика“, продължението на ул. Пет могили до река „Владайска“ имоти с КИ 68134.508.1787; 68134.508.1729 и др. имоти в съседство.

Защо умишлено се променят терени?

Незаконната дейност по изхвърляне на всякакви отпадъци има по-далечна цел от това да спести разходи на фирмите, които изсипват камионите си уж където им падне. По-важното тук е, че нерегламентираната дейност се извършва във водосборни зони, които са под нивото на магистралата и е абсолютно забранено строителството върху тях.

Затрупвайки, обаче, терена със строителни отпадъци, инертни материали, земна маса, а дори и опасни отпадъци, релефът се променя и теренът постепенно се превръща в годно за узаконяване място, което после става строителна зона. Все пак Нидерландия и Дубай по такъв начин разширяват територия – с усвояване на водни пространства. Разликата обаче е съществена – там това се извършва чрез стриктно планирани инфраструктурни проекти и строг контрол. Тук насипването се извършва без необходимите разрешителни, без инженерни изследвания и без екологична оценка, което създава сериозен риск за околната среда.

Редица институции, може би, услужливо подминават сигналите, които получават, защото в един момент строителство може да стане възможно след процедура по промяна на предназначението на земята, да станат урегулиран имот (УПИ) и да започне изгодно строителство в близост до изградена инфраструктура.

Кой има интерес?

Когато в рамките на година броят на незаконните сметища в София не намалява, а се увеличава; когато стотици камиони ежедневно изсипват отпадъци в близост до водоеми, пътна инфраструктура и водосборни зони; когато сигналите до институциите не водят до видими действия – неизбежно възниква въпросът дали става дума за обикновено административно бездействие или за добре позната схема.

Схема, при която терени първо се превръщат в незаконни сметища, след това се насипват и изравняват, а години по-късно се оказват урегулирани парцели, готови за застрояване.

Докато институциите мълчат, водосборни зони, земеделски земи и нарушени терени постепенно се превръщат в нови потенциални строителни площадки, платени с цената на замърсена околна среда, компрометирана инфраструктура и обществен риск.

Ако незаконните сметища не се виждат от институциите, но се виждат от гражданите, възниква и друг въпрос – дали става дума за липса на капацитет, или за системно неглижиране на проблема.

Когато броят на незаконните сметища в София расте, вместо да намалява; когато стотици камиони ежедневно изсипват отпадъци във водосборни зони; когато сигналите до институциите остават без последици – възниква основателният въпрос дали контролът изобщо се упражнява!?

Още повече, когато именно Столичен инспекторат е контролната структура на територията на Столична община, която по закон трябва да установява, санкционира и уведомява институциите за подобни нарушения на територията на Столична общината.

Защото докато общината обещава борба със сметищата, на терен се случва обратното – водосборни зони и земеделски земи постепенно се превръщат в насипани терени, които утре могат да се окажат подготвени за строителство.

И тогава ще бъде късно да се пита къде са били кметът и инспекторатът и всички отговорни институции, когато камионите са изсипвали отпадъците!

Истинският въпрос остава: Кой печели от тези сметища – и защо никой не ги спира?

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news

Още от България
Времето