Какво е българската изключителна икономическа зона и защо атаката край Бяла е толкова важна?

Кораб потъна, екипажът му е в неизвестност, а България мобилизира ВМС, ВВС и спасителните служби. Какво всъщност означава Изключителната икономическа зона и докъде се простират правата на страната ни

Атаката срещу търговски кораби в Черно море изведе на преден план една граница, която рядко попада във фокуса на обществото – границата на българската Изключителна икономическа зона (ИИЗ).

(ВИДЕО) Румен Радев: „Абсолютно недопустима атака“ срещу два кораба край България, единият потъна.

Инцидентът е станал на около 70 морски мили източно от Бяла – значително отвъд 12-те морски мили, които очертават териториалното море на България. Именно тази разлика е ключова за разбирането на правния статут на района.

Су-25 и два хеликоптера се вдигат над Черно море: България разширява издирването край Варна.

При атаката търговски кораб е потънал, а съдбата на екипажа му остава неизвестна. Българските институции задействаха мащабна операция, в която се включиха военни кораби, хеликоптери, самолет Су-25 и спасителни служби.

ИИЗ не е българска територия – но България има права там

Изключителната икономическа зона може да се простира до 200 морски мили от изходните линии, определени от Конвенцията на ООН по морско право. В Черно море обаче това разстояние не може да бъде приложено механично заради близостта на съседните държави. Границите се определят чрез договорености между държавите.

В българската ИИЗ страната не упражнява пълен суверенитет, както в териториалното си море. Вместо това България има суверенни права върху природните ресурси и редица дейности – риболов, добив на нефт и газ, производство на енергия, морски научни изследвания и опазване на морската среда.

Това означава, че чуждите кораби могат да плават през зоната. Същото важи по принцип и за свободата на въздушното пространство над ИИЗ.

Каква е разликата с териториалните води?

Териториалното море се простира до 12 морски мили – около 22 километра – от изходните линии. Там България упражнява суверенитет върху водите, морското дъно, недрата и въздушното пространство.

Чуждите кораби имат право на мирно преминаване, но са подчинени на режима на териториалното море.

След 12-ата миля започва ИИЗ. Тя не е част от държавната територия. В нея продължава свободата на корабоплаването, но крайбрежната държава има специални права върху ресурсите и определени дейности.

Именно затова удар по кораб в българската ИИЗ не може автоматично да бъде определен като нападение срещу българска територия.

Защо тогава инцидентът е толкова сериозен за България?

Защото географската граница между териториално море и ИИЗ не означава, че България е безучастна към случващото се.

В района се намират търговски маршрути, риболовни райони и морска инфраструктура. Евентуален нефтен разлив или друг вид замърсяване може да засегне пряко българската морска среда и икономическите ресурси.

България има и международни задължения по отношение на морската безопасност и търсенето и спасяването на хора в определената за страната зона.

Именно това обяснява мащабната реакция на българските институции след инцидента.

А означава ли това автоматично член 5 на НАТО?

Не.

Фактът, че атаката е извършена в българската ИИЗ, сам по себе си не означава, че е нападната територия на България по смисъла на колективната отбрана.

При подобна ситуация въпросите за сигурността и консултациите в НАТО са отделен въпрос и зависят от конкретните факти, установяването на извършителя и оценката на съюзниците.

Затова е важно да се прави разлика между нарушаване на териториалния суверенитет и военна заплаха, която възниква в непосредствена близост до него.

Черно море се превръща във все по-рискова зона

Инцидентът край България не е изолиран случай. През последните месеци Черно море се превърна в арена, в която търговското корабоплаване все по-често се оказва между военни операции, атаки с дронове и санкционни режими.

Допълнителен фактор е т.нар. „сенчест флот“ – мрежа от кораби, използвани за превоз на руски петрол и петролни продукти въпреки западните санкции.

Част от тези плавателни съдове са регистрирани под различни чужди флагове и често са със значителна възраст. Това поражда опасения както за морската безопасност, така и за риска от замърсяване.

В същото време украинските атаки срещу плавателни съдове и руски военни и логистични обекти в Черно море добавят още един слой към опасността за международното корабоплаване.

България се оказва в опасната зона между войната и търговските маршрути

Атаката на десетки мили от българския бряг показва колко условна може да бъде разликата между „далеч от България“ и „заплаха за България“.

Юридически ИИЗ не е територията на страната. Но стратегически тя е част от морското пространство, в което българските икономически интереси, морската безопасност и екологичната сигурност могат да бъдат пряко засегнати.

Докато продължава войната в Украйна, Черно море остава зона, в която един удар по търговски кораб може за часове да се превърне не само в спасителна операция, но и в международен въпрос.

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news