КАТ събра 3,15 млн. нарушения за година: 420 000 евро на ден, а пътищата остават смъртоносни

МВР отчита над 320 млн. лв. глоби за 2025 г., но контролът със „средна скорост“ дава едва 1198 фиша за близо четири месеца. Институтът за пътна безопасност настоява парите да отиват в инфраструктура, не в техника.

МВР отчита рекордни 3 151 021 нарушения през 2025 г. Това прави средно по 8630 на ден. По тези актове и фишове се очакват глоби за около 300 млн. лв., или близо 153 млн. евро.

Сметката изглежда проста. Това са приблизително 420 000 евро дневно приходи от санкции. Въпреки това България продължава да е сред най-рисковите държави в ЕС по пътна безопасност, твърдят от Института за пътна безопасност.

Рекорден брой фишове, слаб ефект върху жертвите

Данните напомнят тенденцията от 2024 г. Тогава МВР е наложило 2 917 993 санкции. Средно това са по 7973 на ден. Паричната им стойност е 237 057 181 лв., или около 647 697 лв. дневно.

От септември 2025 г. влязоха в сила над 100 промени в Закона за движение по пътищата. Част от глобите бяха увеличени двойно. Други бяха вдигнати тройно. Появи се и нов механизъм за санкции при превишена средна скорост.

В закона бе въведена и фигурата „системен нарушител“. Шофьор с три електронни фиша за превишена скорост за една година плаща втората глоба двойно. Третата е тройна.

Инж. Богдан Минчев от Института за пътна безопасност твърди, че високите глоби не се виждат в статистиката за тежките катастрофи. По негови думи към 22 март са загинали 82 души. Това е с четирима повече спрямо същия период на предходната година.

„Средната скорост“ остава символична

Електронните фишове за превишена скорост по снимки остават гръбнакът на контрола. За 2024 г. те са 1 430 169. Това е близо половината от всички нарушения. Средно на ден това са около 3918 санкции.

На този фон контролът чрез тол камерите за средна скорост изглежда слаб. За периода от 7 септември до 31 декември са издадени едва 1198 електронни фиша. Това са около 14 на ден.

От Института определят този резултат като показателен. Според тях „главното оръжие“ на властта се е превърнало в символичен инструмент.

Фондът за пътна безопасност: милиони на хартия

Другият голям спор е около Фонд „Безопасност на движението по пътищата“. В него постъпват реално платените глоби. По данни, цитирани от Института, за периода 2023–2025 г. сумата надхвърля 320 млн. лв. Общият ресурс във фонда трябва да е 482 млн. лв.

Според критиците парите не се виждат в реални проекти по пътищата. Те твърдят, че средствата се управляват през бюджета. Отпускането става след мотивирано искане от МВР.

Миналата година Сметната палата е извършила одит на фонда. Докладът още не е публикуван. По информация на запознати, изводите били сериозни. Институционално потвърждение засега няма.

Институтът предлага конкретни мерки. Те включват инвестиционна програма „Безопасна инфраструктура“. Идеята е ресурсът да се деблокира. Средствата да отиват към АПИ и общините за опасни участъци.

Сред предложенията е и законов минимум. Поне 50% от годишните приходи да се влагат в инфраструктура. Това означава пасивна пътна безопасност, не техника и заплати. Иска се и мораториум върху покупката на нови автомобили за МВР с пари от фонда. Предложен е и граждански контрол в управлението.

Катастрофа на „Тракия“ отново поставя въпроса

Темата се връща на дневен ред и заради пореден тежък инцидент. На 47-ия километър на АМ „Тракия“ в посока Бургас микробус се удари в спрял в аварийната лента ТИР. Един млад мъж загина. Друг, на 23 години, бе откаран в тежко състояние в болница.

По непотвърдена информация микробусът е навлязъл в аварийната лента. В социалните мрежи бе коментирана версия за заспиване. Спомена се и възможен опит за изпреварване през аварийната лента.

Инцидентът отново повдига въпроса за ефекта от санкциите. Още през 2017 г. бе въведена глоба от 1000 лв. за движение в аварийната лента. Критиците питат какъв е резултатът на практика. Същият въпрос стои и за контрола на средната скорост в конкретни отсечки.

Дебатът остава отворен. Рекордните глоби носят приходи. Но липсата на видим спад в тежките катастрофи поддържа съмненията. Основният спор е къде отиват парите и как се измерва ефектът.

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news