Кеворк Кеворкян: Побъркай го окончателно

Ако съдим по настроенията в социалните мрежи, публиката здраво се е разгневила от Споразумението, което служебният премиер Гюров подписа на своя глава в Киев.

Трудно ще откриете някой наивник, който да подкрепя инициативата на Гюров – а и тя си е чисто самоуправство.

Покрай тази налудна история се сетих за една дума – има я в книгата на Оксана Дворниченко „Хитлер. Какъвто го познавах“.

От един епизод в нея научаваме следното: през нощта на 1 май 1945 година, маршал Жуков събудил по телефона Сталин и му съобщил, че Хитлер се е самоубил. А Сталин казал: „Наигра се подлецът!“ „

„Наигра“ – това е думата, за която се сетих.

Днес за кого можем да се попитаме дали се е „наиграл“? За русофобите това трябва да е Путин, ами неговият приятел Тръмп – какво за него?

Тук е уместно да припомня един фрагмент от книгата на Боб Удуърд „Война“ /цитат/:

„В началото на 2024 г. един от сътрудниците на Тръмп стои пред офиса на бившия президент в Мар-а-Лаго. Тръмп го е помолил да напусне помещението, за да проведе, по собствените му думи, личен телефонен разговор с руския президент Владимир Путин. Според въпросния сътрудник, в периода след като Тръмп напуска Белия дом през 2021 г., има редица подобни обаждания между двамата – може би цели седем на брой.

През юли /същата година/ Боб Удуърд пита Джейсън Милър, говорителят на кампанията на Тръмп, дали знае за телефонната комуникация между Тръмп и Путин. Отговорът е, че не е в течение.

– Може ли Тръмп да говори с Путин сега?

– Сигурен съм, че знаят как да се свържат един с друг.

– Обсъждат ли как да спрат войната в Украйна?

– Президентът Тръмп е казвал, че ще я спре и смятам, че е способен. Мисля, че може да я спре още преди да е встъпил в длъжност – отговаря Милър“ /край на цитата/.

В епилога на книгата си Удуърд пише, че щом се събуди сутрин, първата му мисъл е: „Какво крият копелетата?“

Напълно естествено е, ние пък да се запитаме: наиграли ли са се те  – и възможно ли е изобщо да разберем това?

Да се върнем при нашия Гюров.  Не е трудно да проумеем неговите сметки. Но трябва да сме наясно, че хора от тази порода съществуват по стандарти и морални критерии, съвсем различни от общоприетите – иначе изобщо не биха били подходящи за постовете, които им се отреждат.

Някои се опитват сега да представят Гюров едва ли не като поборник за украинската кауза, а това е чиста глупост – той просто е един арогантен нарушител на Конституцията, която му възлага съвсем скромни правомощия и то в рамките на един крайно ограничен срок.

В този смисъл, той най-напред и най-вече заблуждава, меко казано, украинците, а пък нашите хорица са някакви аборигени, които изобщо не го интересуват. Такива като него са сигурни, че те вече окончателно са привикнали с произвола на властите и го приемат за нещо нормално.

Целта на управници като Гюров е „аборигените“ да виждат всичко като една „ала-бала“ и вече изобщо да не схващат с каква гнус си имат работа.

Разсейвай простолюдието, залъгвай го, обърквай го и накрая окончателно го побъркай – побърканяци са им нужни, това е единственото нещо, с което са наясно. 

Е, да, Народът, както винаги, отново ще бъде главният потърпевш, отново ще бъде садистично принуждаван да загуби и последните остатъци от респекта с и към институциите и техните Гюровци. Това вече, до голяма степен, се е случило – остава само да бъде сложена финалната точка на окончателния разрив между Народа и Държавата.

Не е нужно да надценяваме стореното от Гюров, но би било и лекомислено да не виждаме и възможностите, които самоуправството му открива пред един следващ, още по-арогантен натрапник.

Някои преценяват авантюрата му просто като знак на вярност, срещу която се очаква той да получи някое сладко местенце в безбройните евробюрократични полози, където нищо свястно не се мъти, но пък и  никой не се интересува от това.

За Гюров специално ръководна длъжност в някоя кокетна западна банка съвсем не би била лоша компенсация за цялото театро с украинците. Така, както навремето Кунева се жертва да отиде на работа в „Париба“ – след като закри два от блоковете на атомната ни централа.

Споменът за ликвидаторката Кунева обаче ме подсеща за друго. Тя със сигурност ще влезе в челната тройка на победителите в една всенародна анкета „Кои са най-големите душмани на Прехода?“ 

Важно е да се остави едно такова свидетелство, за да се види колко трезва и устойчива е Народната Памет – а и в каква степен е подвластна на измамите на Прехода.

Гюровци и Гюровици да не ги мислим, макар че и тяхната не е лесна. Кунева, примерно, трябва да е притежавала особен талант, за да осакати – тъкмо докато е комисар по потреблението /!!!/ на Евросъюза – една цяла ядрена централа!

И по този начин да осигури на „аборигените“ непосилни сметки в бъдещето, а енергийната сигурност на държавата да се превърне в мит – нещо, на което вече сме свидетели.

В сравнение с Кунева, Гюров изглежда като един селски кмет-грубиян. С нея, с нея трябва да се гордеем…

Но ние отново се разсейваме. Или се зазяпваме точно в най-неподходящата посока, някаква необяснима гузност ни кара да се втренчваме в дреболиите, в дребните злодеи – изобщо в мърльовщината, в която, в крайна сметка, всичко губи очертания и смисъл.

И може би паметникът, който най-сетне трябва да си посветим, трябва да изглежда като една зяпнала уста – зяпнала неизвестно в какво.

Иначе, целта е постигната –  превърнаха ни в сбириток, вечно разсеян от също вечните ала-бали, уреждани от стари и нови кретени и вече дори не усещаме вонята, която се разнася от всичко това.

И скоро няма да има дори кой да попита, как успяха едни никакъвци да направят това с нас?      

***

Кеворк Кеворкян

Още новини в категория Гласове

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news