Китай вади „очи“ между Земята и Луната: 30 спътника ще следят космическото време до 2030 г.
Пекин отваря международната програма Cislunar CubeSat Constellation (C3) за учени по света и планира мрежа от CubeSat апарати, която да наблюдава района Земя–Луна и да засича гама-лъчеви избухвания с изключителна точност.
Китай стартира международната научна програма Cislunar CubeSat Constellation (C3). Целта е да се изгради спътникова система за наблюдение на пространството между Земята и Луната. Проектът предвижда мрежа от малки спътници, които да работят синхронизирано.
Програмата ще бъде отворена за учени и научни институции от целия свят. Така Китай търси участие и принос отвъд собствените си лаборатории. Това поставя C3 сред редките инициативи за широк научен достъп в т.нар. цислунарно пространство.
Какво включва програмата C3
В рамките на проекта трябва да бъдат изведени 30 спътника от типа CubeSat. Всеки апарат ще е с маса до 30 килограма. Това са сравнително малки платформи, но с конкретна научна задача.
Сателитите ще носят апаратура за наблюдение на космическата среда. Те ще търсят и гама-лъчеви избухвания. Това са кратки, но много енергийни събития, които идват от далечния Космос.
Всички спътници трябва да бъдат изстреляни и разположени до 2030 г. Графикът е амбициозен и изисква последователни мисии. Той показва, че Пекин планира дългосрочно присъствие и измервания в района Земя–Луна.
Защо зоната между Земята и Луната е стратегическа
Регионът между Земята и Луната става все по-важен за наука и навигация. Там се планират бъдещи мисии, комуникации и логистика. Наблюдението на „космическото време“ в този коридор има значение за устойчивостта на апарати и операции.
По данни за проекта системата ще покрива зона, която се простира до около 2 милиона километра от Земята. Това надхвърля разстоянието до Луната и включва ключови области за прелитания и орбитални траектории.
Каква точност обещава мрежата
Основната сила на C3 е синхронизираната работа от много точки. Наблюденията от различни позиции ще позволят проследяване на космическото време. Те ще помогнат и за определяне на позициите на гама-лъчеви избухвания.
Проектът посочва точност под една дъгова секунда при локализацията. Това е много висока точност за подобен тип наблюдения. Тя зависи от координацията между спътниците и качеството на измерванията.
Системата е планирана да осигурява непрекъснат мониторинг на района Земя–Луна. Ако бъде изпълнена по график, C3 може да се превърне в постоянен научен „радар“ за една от най-натоварените бъдещи космически зони.
Още новини в категория Свят
Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news
РАЗСЛЕДВАНЕ
Стана ясно кой е 25-годишният шофьор, пострадал при тежката катастрофа край Делфинариума във Варна (ВИДЕО+СНИМКИ)
РАЗСЛЕДВАНЕ
Стана ясно кой е граничарят зад волана при смъртта на Милена в Драгоман (СНИМКИ)
БЪЛГАРИЯ
ВОЙНА В efbet: Братята Цветомир и Боян Найденови се оказаха един срещу друг в тежък конфликт
РАЗСЛЕДВАНЕ
Арестуваха двама полицаи в София за корупция, откриха наркотици в домовете им
БЪЛГАРИЯ
Тежка катастрофа във Варна: Кола се разцепи на две, отломки паднаха в подлез
РАЗСЛЕДВАНЕ
Кой наложи пълното медийно затъмнение около огромния скандал с нелегалната фабрика за цигари край Карнобат?
СВЯТ
Радев отива в Рияд: България търси икономически пробив в Саудитска Арабия
ЕКСКЛУЗИВНО
Взривената яхта на Халкидики е на Тони Златков – Автото
ИНТЕРВЮ
Наталия Ефремова: Променяме системата за хората с увреждания! Проверяват решения на ТЕЛК заради абсурдни случаи
СВЯТ
Взрив разтърси яхта под български флаг в Халкидики, капитанът е с изгаряния

