Китай вади „очи“ между Земята и Луната: 30 спътника ще следят космическото време до 2030 г.

Пекин отваря международната програма Cislunar CubeSat Constellation (C3) за учени по света и планира мрежа от CubeSat апарати, която да наблюдава района Земя–Луна и да засича гама-лъчеви избухвания с изключителна точност.

Китай стартира международната научна програма Cislunar CubeSat Constellation (C3). Целта е да се изгради спътникова система за наблюдение на пространството между Земята и Луната. Проектът предвижда мрежа от малки спътници, които да работят синхронизирано.

Програмата ще бъде отворена за учени и научни институции от целия свят. Така Китай търси участие и принос отвъд собствените си лаборатории. Това поставя C3 сред редките инициативи за широк научен достъп в т.нар. цислунарно пространство.

Какво включва програмата C3

В рамките на проекта трябва да бъдат изведени 30 спътника от типа CubeSat. Всеки апарат ще е с маса до 30 килограма. Това са сравнително малки платформи, но с конкретна научна задача.

Сателитите ще носят апаратура за наблюдение на космическата среда. Те ще търсят и гама-лъчеви избухвания. Това са кратки, но много енергийни събития, които идват от далечния Космос.

Всички спътници трябва да бъдат изстреляни и разположени до 2030 г. Графикът е амбициозен и изисква последователни мисии. Той показва, че Пекин планира дългосрочно присъствие и измервания в района Земя–Луна.

Защо зоната между Земята и Луната е стратегическа

Регионът между Земята и Луната става все по-важен за наука и навигация. Там се планират бъдещи мисии, комуникации и логистика. Наблюдението на „космическото време“ в този коридор има значение за устойчивостта на апарати и операции.

По данни за проекта системата ще покрива зона, която се простира до около 2 милиона километра от Земята. Това надхвърля разстоянието до Луната и включва ключови области за прелитания и орбитални траектории.

Каква точност обещава мрежата

Основната сила на C3 е синхронизираната работа от много точки. Наблюденията от различни позиции ще позволят проследяване на космическото време. Те ще помогнат и за определяне на позициите на гама-лъчеви избухвания.

Проектът посочва точност под една дъгова секунда при локализацията. Това е много висока точност за подобен тип наблюдения. Тя зависи от координацията между спътниците и качеството на измерванията.

Системата е планирана да осигурява непрекъснат мониторинг на района Земя–Луна. Ако бъде изпълнена по график, C3 може да се превърне в постоянен научен „радар“ за една от най-натоварените бъдещи космически зони.

Още новини в категория Свят

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news