Климатът вече удря бюджета: България плати близо 1 млрд. евро за бедствия само през 2025 г.

ЕЦБ предупреждава за скок на щетите в ЕС до 126 млрд. евро годишно. Проблемът вече не е цената на политиките, а цената на бездействието.

Свикнали сме да говорим за климатичната криза като за графики, емисии и цели. Но реалната сметка се плаща в разрушени пътища, прекъснати доставки и по-високи разходи за здраве. Климатичният риск вече е и финансов риск.

Европа се затопля по-бързо от средното за света. Това пряко се превръща в икономически загуби. България следва тази тенденция. Данни на Европейската централна банка и научни изследвания показват, че през 2025 г. климатичните бедствия са стрували на страната около 1 млрд. евро. Това е близо 1% от БВП.

На форума COP30 в Белем през ноември 2025 г. Международната мрежа на централните банки и надзорните органи напомни ключовото. Борбата с затоплянето струва. Но бездействието струва повече. В този контекст инвестициите за адаптация са икономическа мярка, а не лукс.

Сметката за Европа расте всяка година

Загубите от климатични бедствия в ЕС вече са в друга категория. През 80-те години те са били около 8,5 млрд. евро годишно. През 2023 г. достигат 44,5 млрд. евро.

Прогнозите сочат нов скок. Щетите може да стигнат 126 млрд. евро годишно до 2029 г. При запазване на тенденциите, до 2030 г. ударът може да е до 5% от БВП на еврозоната. Това е оценка, цитирана от Европейската централна банка.

Тук рискът не е само за бюджетите. Той е и за бизнеса. Веригите на доставки се късат. Разходите за ремонти се увеличават. Застрахователният натиск расте.

„Шест пъти по-скъпо“: защо прогнозите подценяват щетите

Скорошни научни публикации стигат до тревожен извод. Икономическите щети може да се окажат до шест пъти по-високи от досегашните оценки. Това важи при сценарий за затопляне около 2°C.

Причините са две. Първо, част от разходите са трудно измерими. Това се вижда при „точки на пречупване“. Това са моменти, след които процесите може да станат необратими. Тогава се появяват каскадни ефекти.

Второ, често липсват косвените щети. Пример са спадът в производителността при горещи вълни. Друг пример са дългосрочните здравни последици след пожари. Към това се добавят обедняване, миграционен натиск и социална нестабилност.

Когато се гледат само преките щети, инфраструктурата излиза сред най-засегнатите. Жегите ускоряват износването на пътища и релси. Интензивните валежи удрят мостове и тунели. Пожари и бури заплашват енергийни и водни мрежи. Това вече не е „еднократно събитие“. Това е системен натиск.

България: бедствия, остаряла инфраструктура и ниско застраховане

България е уязвима поради комбинация от фактори. Географията поставя страната между континентални и средиземноморски влияния. Инфраструктурата е стара. Инвестициите в превенция остават недостатъчни.

Цената се вижда в числа. От 1980 г. до 2023 г. натрупаните загуби от климатични и метеорологични екстремни събития са около 5,2 млрд. евро. Само около 2% от тези щети са били покрити от застраховки. Това означава по-голям натиск върху публичните финанси и домакинствата.

Много обекти са строени за климат, който вече не съществува. Част от пътищата и мостовете не са проектирани за температури над 40°C. Те не са подготвени и за кратки, но екстремни валежи. Резките температурни амплитуди също ускоряват повредите.

Годишните щети по транспортната инфраструктура, свързани с екстремно време, се оценяват на 59–69 млн. евро. Тези суми са за ремонти. Те не отчитат напълно косвените загуби. Това включва прекъснати връзки, забавени доставки и спад на активността.

В резултат държавата и общините все по-често плащат за аварийни ремонти. Така по-малко средства остават за модернизация. Моделът е реактивен. В дългосрочен план той излиза по-скъп.

Към това се добавя и рискът от пожари. През 2024 г. в България са изгорели над 38 000 хектара. Това е над два пъти повече от средните стойности за предходни години. Пожарите удрят гори, земеделие, туризъм и населени места. Те се усилват от суша и горещини.

Последиците не са само директни щети. Загубата на растителност увеличава ерозията. Рискът от последващи наводнения расте. Биоразнообразието се губи трайно. Пожарите освобождават и значителни количества CO₂. Това подхранва порочен кръг.

Тези рискове често се комбинират. След суша и пожари идват интензивни валежи. После идват разрушителни наводнения. През октомври 2025 г. валежи по Черноморието, включително край Царево и Елените, доведоха до жертви и евакуации. Има сериозни разрушения на имоти и инфраструктура.

Изводът става все по-ясен. Климатичните рискове вече не изглеждат като единични бедствия. Те се превръщат в последователни кризи. Без системна превенция сметката ще расте. И тя ще се плаща от бюджета, бизнеса и хората.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news