БЪЛГАРИЯ

Когато „тази държава за нищо не става“ казва човекът, натрупал богатство именно от нея

22 септември 2026 преди 1 ч

Людмил (Люси) Стойков, пернишки бизнесмен с дълга публична биография в туризма, металургията и в последните години – енергетиката, е свързан в социални мрежи и коментари с изказване от рода на: „Тая държава България за нищо не става, мисля да се местя в Дубай“.

Самото изречение не се намира като пряк, проверен цитат в големите медии. Независимо дали е точно, преувеличено или само приписано, то предизвиква остра реакция, защото стои в ярък контраст с начина, по който самият той изгражда бизнеса си през последните три десетилетия. Около името му обаче се въртят две различни неща, които често се смесват: документираната биография и пакет недоказани твърдения.

Кой е Людмил Стойков

Роден през 1963 г. в Перник, бивш спортист (ВИФ), преди 1989 г. работи като барман в „Балкантурист“. След промените започва с търговия със сирене и скрап. В търговския регистър фигурира в редица фирми, сред които „Еврометал“, „Ладимекс“, „Кракра Инвест“, „Приватизация на Балкантурист Перник“, „Градина“ АД и „Леяро Ковашки Машиностроителен комплекс“.

В родния град е сочен като човек, свързан със силовата групировка ВИС-2 през 90-те години – твърдение, което се повтаря в редица журналистически материали, макар и да не е отразено в официални регистри. Към същия пласт спадат и слуховете, че е бил „човек на Жоро Илиев“, че „Дюни“ е получил благодарение на него и че през 90-те са се опитали да го взривят с бомба. Това е широко разпространена градска история. Солидно съдебно или медийно потвърждение за покушението и за пряката роля на Илиев при покупката на курорта няма.

Истинският скок идва с приватизацията. През 1999 г. купува курортното селище „Дюни“ за около 2,7 млн. долара. По същото време фирми, свързани с него („Еврометал“), придобиват дялове в „Радомир – леяро-ковашки комплекс“ (бивш „Червена могила“) и влизат в схемата около „Стомана“ – Перник. Активите на „Стомана“ са прехвърлени на „Стомана индъстри“ (по-късно мажоритарно гръцка собственост чрез Sidenor/Viohalco), като Стойков запазва миноритарен дял за известно време. По-късно е свързан и с хотел „Родина“ в София, купен според медиите за около 25 млн. лв.

Тук трябва да се отдели фактът от мълвата. Документирани са „Дюни“, Радомир/„Червена могила“, схемата около „Стомана“ и връзката с „Родина“. За хотел „Струма“ в Перник, за приватизация на пощите, за завод „Благой Попов“ и още „три забравени завода“ няма ясна търговска или съдебна следа, че са негови сделки. Завод „Струма“ в открити източници се свързва с друг собственик след 1989 г. Това не доказва, че твърденията са измислени. Доказва само, че към момента са недоказани.

Около „Стомана“ също циркулира по-остра версия: че е купена „единствено с компенсаторни записи“, че дълговете са останали за държавата, а само оборудването го е направило милионер. Реалната конструкция е по-сложна – наем, оздравителен план, обслужване на дълг над 42 млн. лв., после гръцки инвеститор. Съмненията за неизгодна за държавата цена са стари и сериозни. Формулата „само компенсаторки, дълговете за хазната“ обаче не е доказана едно към едно.

Аферата САПАРД и съдебната сага

Името му става широко известно с аферата САПАРД. Прокуратурата и ОЛАФ го сочат като ключова фигура в мрежа, обвинена в източване на около 7,5 млн. евро европейски средства и пране на пари; според обвинението част от парите са свързани с покупката на „Дюни“. Делото се влачи години. В крайна сметка през 2016 г. Върховният касационен съд оправдава всички подсъдими по обвинението за пране на пари. Част от процесите са прекратени поради давност. След избухването на скандала Стойков прехвърля дялове в „Дюни“ и „Стомана“ към офшорни структури.

Затова и твърдението, че е „съден по европрограми“, е само наполовина вярно. Бил е обвиняем и подсъдим. Крайният резултат не е влязла в сила осъдителна присъда за източването, а оправдаване и давност.

Документирана е и политическата следа. Фирми на Стойков даряват общо 50 хил. лв. за кампанията на Георги Първанов през 2006 г.; самият той е сред учредителите на „Сдружение за Перник“ в негова подкрепа. Отделно „Еврометал“ изкупува дълг на железниците към НЕК за десетки милиони левове. Оттук тръгва и друго недоказано твърдение – че с помощта на Първанов е искал концесия върху всички магистрали. Дарението е факт. Концесията върху цялата пътна мрежа остава слух.

Енергетиката – новият терен

В последните години публикации, най-вече на „Филтър“ и свързани издания, описват Стойков като „сив кардинал“ около обществени поръчки в АЕЦ „Козлодуй“, с интереси към хранилище за радиоактивни отпадъци и с навлизане в търговията с електроенергия чрез фирми като „Леяро Ковашки Машиностроителен комплекс“. Твърденията са за влияние върху договори на стотици милиони, връзки с политически кръгове и опити за участие в големи проекти, включително разширяване на АЕЦ. Тези материали разчитат на източници и търговски регистри, но остават в сферата на разследващата журналистика – без окончателни съдебни присъди по новите епизоди.

Още по-силно звучи фолклорната версия: че държи „входа и изхода“ на „Марица-изток“ и на АЕЦ „Козлодуй“, че рециклирането „в много сфери“ също е негово. Журналистическа следа има около Козлодуй и около проект за хранилище. Цялостен контрол върху двата енергийни гиганта и върху рециклирането като отрасъл не е доказан.

За претенциите за „половин България“ и 10 милиарда

Твърденията, че е „ограбил половин България“ и „прибрал над 10 милиарда“, далеч надхвърлят публично документираното. Документираните активи и сделки са значителни – „Дюни“, дялове в металургията, хотели, цесия на държавни дългове, по-късно енергийни интереси. Цифрата 10 млрд. и обхватът „половин държава“ обаче нямат одит, присъда или имуществена декларация зад себе си. Същото важи за пощите, за всички магистрали, за хотел „Струма“, за завод „Благой Попов“ и за къщата в Дубай като доказан жест на бягство от държавата.

Да се каже „не е доказано“ не значи „няма значение“. В България много от големите състояния на прехода стоят точно в тази сива зона: приватизация с неясна оценка, дългове около държавни предприятия, политически дарения, офшорки след скандал, после обществен ресурс в енергетиката. Част от историята на Стойков е документирана точно така. Другата част е градски фолклор, който се залепя върху името му, защото институциите рядко доказват или опровергават докрай.

Иронията

Точно тук е силата на реакцията към твърдяното изказване. Човек, който през 90-те и 2000-те години се възползва от приватизационните процеси, европейски програми – дори и с оправдателна присъда – политически връзки и обществени поръчки в енергетиката, сега да заявява, че „от България нищо не става“ и да гледа към Дубай, звучи като класически пример за „след като взех, сега бягам“. Независимо дали цитатът е автентичен, той хваща нерва на общественото недоволство от начина, по който определени бизнесмени натрупаха капитал в прехода и продължават да оперират в стратегически сектори.

България наистина има сериозни проблеми – институционални слабости, корупционни практики, бавно правосъдие. Но когато критиката идва от човек, чийто бизнес е изграден именно върху тези слабости, тя звучи кухо. Историята на Людмил Стойков е по-скоро илюстрация на това как работи българският преход, отколкото аргумент за „държавата, от която нищо не става“. Не защото е доказано, че притежава половин България. А защото публичният му път показва как от тази държава става много – за малцина.

━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━