Комитова: 4 фирми държат 95% от пазара на мантинели - държавата плаща скъпо, получава ниско качество

Бившият регионален министър твърди, че договори за години напред и наредба без ключови стандарти са укрепили монопол. Според нея рискът е и за безопасността по магистралите.

Бившият регионален министър арх. Виолета Комитова заяви, че четири компании контролират 95% от пазарния дял за производство на мантинели. По думите ѝ това е „чист монопол“. Тя каза в ефира на „Още от деня“ по БНТ, че държавата плаща високи цени. В замяна получава ниско качество и слаб контрол.

Комитова припомни, че през 2021 г. е прекратила договори за ремонти за 2 млрд. лева. Тя допълни, че не ѝ е стигнало времето да стигне и до договорите за мантинели и маркировки. Според нея моделът на възлагане създава предпоставки за скъпи ремонти. Резултатът на терен остава лош.

Как се „разчленява“ един ремонт

Комитова описа схема, при която един пътен ремонт се разделя на четири отделни обществени поръчки. Те са за асфалтиране, пътни знаци, маркировка и мантинели. По думите ѝ примерен ремонт на 30 км път се разбива на отделни търгове.

Тя постави въпроса защо се стига до това. Според нея държавата трябва да получи един краен продукт. Това е ремонтиран път, с ясна отговорност. При много отделни договори контролът се размива.

Договори за години напред и 500 млн. евро за мантинели

Според Комитова има фирми „монополисти“, които работят с договори за 4–5 години. Част от договорите били само за мантинели. Някои изтичали през 2026 г.

Тя даде пример с нови договори, подписани на 18 февруари. По думите ѝ това е станало в последния ден на правителството „Желязков“. Става дума за договори само за мантинели. Комитова посочи сума от 500 млн. евро за пет години. Това означава по около 100 млн. евро годишно за доставчици на мантинели.

Тя добави и второ твърдение. Според нея държавата дава много средства за асфалт, знаци, маркировка и мантинели. Резултатът обаче бил слаб и видим по пътищата.

Наредба без стандарти и без краш-тестове

Комитова атакува и последната наредба за ограничителни системи от 1 април 2024 г. Тя твърди, че документът е изготвен под лобистко влияние. Според нея наредбата изисква по цялата магистрала да има еластични огради. Това са мантинели, вместо бетонни огради.

Тя даде пример с магистрала „Тракия“. Според нея голяма част от трасето е в равнина. Там не било нужно навсякъде да има еластични огради.

Комитова заяви още, че наредбата не е минала през Българския институт по стандартизация. Според нея липсва и изискване за краш-тестове. Това са изпитвания, които показват какъв удар може да поеме дадена система.

Тя постави и въпрос за защитата на мостови колони. По думите ѝ в наредбата липсва текст как се защитават такива елементи с еластична ограда. Тя даде пример с удар от 50-тонен тир. Според нея има риск да се стигне до разрушения.

Комитова каза, че е създадена работна група от настоящия министър. Тя трябвало да работи по наредбата. По думите ѝ целта е да се променят изискванията. Тя настоя за включване на правила за бетонни огради. Според нея качеството на мантинелите също е ключово.

Бившият министър твърди, че ниското качество води до по-чести ремонти. Така разходите се повтарят и цикълът се затваря. По думите ѝ контролът е недостатъчен.

Комитова очаква проверки и „разкрития“ по договорите в пътното строителство. Тя изброи основни ремонти, строителство, мантинели и маркировки. Тя посочи и други сектори. Според нея трябва да се разгледат и договори в Националната компания „Железопътна инфраструктура“. Тя спомена и строителство в Министерството на енергетиката.

В края Комитова изброи практики, които би забранила. Тя посочи разчленяването на строителството. Тя се обяви и срещу „абонаментни“ фирми за години напред. Според нея договорите трябва да са за една година. После да има оценка.

Тя заяви, че е против инженеринг в строителството при липса на ясни правила. Тя настоя и за край на лобистките наредби. Ключова тема за нея е прозрачността. Според Комитова заданията за ремонти трябва да са публични. Публични трябва да са и договорите на фирмите.

По думите ѝ средствата са бюджетни и затова обществото има право на достъп. Тя постави въпроса защо договорите стават „фирмена тайна“. Според нея това блокира контрола и отчетността.

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news