Край на „билетния“ модел: нова наредба ще пренареди парите за театрите, оперите и музеите

Проект на Найден Тодоров предлага двукомпонентно финансиране, нова категоризация на 103 държавни културни института, ограничения за директорите и нови публични регистри – на фона на риск от фалити и криза в сценичните изкуства.

Министерството на културата пусна за обществено обсъждане законопроект за промени в Закона за закрила и развитие на културата. Документът е подготвен от служебния министър Найден Тодоров и е с кратък срок за мнения до 23 април.

Предложенията идват след ескалация на финансовата и институционална криза в сценичните изкуства. В края на миналата и началото на тази година културни институти предупредиха за натрупани проблеми. В публичния разговор се стигна и до сценарии за фалит на част от театрите.

В мотивите се посочва, че секторът има нужда от промени за повече прозрачност, ефективност и устойчивост. Заложени са нови инструменти за наблюдение и класификация на организации и професионалисти. Предвижда се и модернизация на финансирането на държавните културни институти.

Нова наредба и нова формула за финансиране

Най-съществената промяна е в начина, по който се разпределят средствата за държавните културни институти. Това засяга 103 структури към министъра на културата. Сред тях са театри, опери, музеи и други.

Проектът предлага Министерският съвет да приеме наредба по предложение на министъра на културата. Тя ще определя реда за категоризиране на институтите и правилата за финансирането им. Сегашният модел обвързва субсидията силно с продажбата на билети.

Според мотивите това става без достатъчно ясна и последователна рамка. Твърди се и че моделът ограничава финансовата автономия на институциите.

Новият подход предвижда делегиран бюджет с две части. Първата е „основен компонент“ за съответната група институти. Втората са „допълнителни компоненти“.

Те ще отчитат спецификата на всяка институция. Включени са фактори като география, демография и икономика. От значение ще са и инфраструктурата, художественият профил и други условия. Идеята е така да се определя и по-точно финансиране.

Проектът разширява и дейностите, които може да се финансират от бюджета на министерството. Досега средствата се насочваха основно към сценичните изкуства и към проекти, избрани на конкурсен принцип.

Сега се добавя финансиране за „държавна задача“, поставена от министъра на културата. Тя може да е свързана с популяризиране на автори, произведения и изпълнители. Предвижда се и подкрепа за национални програми за развитие на изкуствата и културата. Те ще се одобряват с решение на Министерския съвет.

Промени са предложени и за институти в сферата на културното и аудио-визуалното наследство. Засяга се и библиотечното дело.

Наредбата трябва да бъде изготвена до една година след влизане на измененията в сила. До шест месеца след приемането ѝ министърът трябва да направи категоризация на държавните културни институти.

Нови ограничения за директори и контрол върху конкурсите

Законопроектът въвежда нови ограничения за директорите на културните институти. И в момента има забрани за лична търговска дейност. Ограничени са и участията в управление на фирми и НПО. Има и рамка за упражняване на свободна професия извън научните и творческите сфери.

Сега се предлага допълнителна забрана. Директор не може да бъде лице с ръководна или контролна длъжност в политическа партия или коалиция.

Предвижда се и конкурсните условия за директори на държавни и общински културни институти да се съгласуват с министъра на културата. Това е промяна, която концентрира повече контрол в централната власт.

Нови регистри и годишни отчети за дейността

Друга голяма линия са публичните регистри към Министерството на културата. В мотивите се признава, че и сега са предвидени регистри. Те трябва да дават информация за организации и професионалисти. Според проекта обаче системата не работи ефективно.

Предвижда се промяна в условията за вписване в регистъра на културните организации. Създава се и нов регистър за културните дейци.

Регистърът на културните организации ще осигурява публичен достъп до данни. Той ще включва държавни, общински и частни организации. Целта е по-ясна статистика за активните участници в сектора.

Въвежда се и задължение за годишен отчет за дейността за предходната година. Отчетът ще се подава по образец. Образецът ще се утвърждава с наредба. Тя трябва да бъде изготвена до шест месеца след обнародването на промените в „Държавен вестник“.

В мотивите се посочва, че така ще се създаде реален инструмент за мониторинг. Целта е държавата да формира политики на база на по-точна картина за сектора.

Проектът предвижда и промени в терминологията. „Културно-историческо наследство“ се заменя с „културно наследство“. „Културни ценности“ се предлага да стане „културни продукти“.

Общественото обсъждане трябва да приключи след две седмици. След това промените ще бъдат внесени за разглеждане в следващото Народно събрание. Министър Тодоров вече заяви, че ако проектът не бъде приет, отговорността ще бъде на народните представители.

Още новини в категория Култура

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news