Куба на ръба на „нулевата опция“: Токът спира, газ няма, а спасението идва в кашони от САЩ

Диас-Канел обяви извънредни мерки заради енергийната криза. В Хавана „привилегированите“ разчитат на преносими генератори и долари от чужбина, а останалите квартали потъват в тъмнина.

Президентът на Куба Мигел Диас-Канел призна публично задълбочаващата се енергийна криза. В почти двучасова реч той говори за план „Оpción cero“ – „Нулева опция“. Това е актуализиран извънреден сценарий от времето на специалния период след разпадането на СССР.

Властите обясняват ситуацията със санкции на САЩ и с прекъснати доставки на петрол от Венецуела. На практика обаче все повече кубинци живеят с постоянна несигурност. Токът спира, газът за готвене не идва с месеци, а транспортът поскъпва. За мнозина изходът е един. Помощ от роднини в чужбина.

„Абсурдна политика“ и квартали в тъмнина

24-годишният антрополог Хосе Мария пропуска пресконференцията на Диас-Канел. Предната вечер е бил на бейзболен мач в „Естадио Латиноамерикано“. Стадионът, който помни пълен, сега е почти празен. За него това е знак за разпад.

В социалните мрежи той вижда цитати от речта. В един от тях се съдържа призив хората да се снабдяват самостоятелно. Причината е липса на горива за транспорт на храни. Хосе Мария нарича това „абсурдна политика“. Според него проблемът се задълбочава и от решения на държавата. Той посочва пречки пред селяните, неефективни фондове и маргинализирани кооперации.

Самият той живее в по-добре снабден район. Близо е до помпата за вода за квартала. Няма генератор, но има презареждащ се вентилатор и батерии за телефона. От прозореца си обаче вижда как други зони потъват в тъмнина. Сред тях са „Лос Ситиос“, „Кайо Уесо“, „20 де Майо“ и „Ла Виктория“.

Генераторите и доларите: новата „нормалност“

29-годишната Лидия е завършила журналистика в Университета в Хавана. Днес вече не работи в професията. Тя продава соларни панели в магазин. Работното време е от 8 до 18 часа. Работата не е мечтата ѝ, но покрива наема.

В дома на родителите ѝ ситуацията изглежда „нормална“ само на пръв поглед. Семейството използва преносим генератор EcoFlow. Изпратен е от чичо ѝ от САЩ, когато кризата се задълбочава. Преди е бил за спешни случаи. Сега е нужен за готвене. Държавни доставки на газ в района няма от месеци.

Подобна е картината и при Алехандра. Тя живее в Хавана със съпруга си и петгодишната им дъщеря. Работи в дигитален маркетинг за частни компании. Получава заплата в долари и признава, че е сред привилегированите. Но и при нея ежедневието става все по-трудно.

Тя готви на електрически котлон. Газ не се доставя отдавна. Движението с такси изисква чакане. Цените скачат. Пътуване, което е струвало 150 песос, вече е 200 песос, според разказа ѝ.

В дома на свекърва ѝ токът рядко спира. Наблизо има болници. Така кухнята се превръща в място за събиране. Семейства идват да готвят за няколко дни напред. Около печките се оформя общност, която замества липсващата сигурност.

Завръщането на призрака от 90-те и черният пазар

В Куба през 2026 г. „привилегия“ има различен смисъл. За лекарства често се разчита на неформални мрежи. Ако това не помогне, остава черният пазар. Хосе Мария дава пример с гентамицин. Ампула може да струва до 300 песос. С доставка цената достига 1800 песос.

За храна Хосе Мария казва, че харчи около 60 долара месечно. По негови сметки четиричленно семейство плаща двойно или тройно повече. Според него проблемът вече не е само в наличността. Проблемът е в „доларизираните цени“.

Майка му се мести в САЩ през 2021 г. След стипендия в Университета в Маями тя започва да изпраща пари всеки месец. Без тези долари синът ѝ не би могъл да разчита на местната заплата.

Сравненията със специалния период стават неизбежни. Алехандра чува от майка си, че „тогава е било по-лошо“. Тя не приема това като утеха. За нея е неприемливо страната да е в сходна ситуация след три десетилетия.

Икономистът Хулио Каранса определя настоящето като „натрупана криза“. В миналото е имало контрабандни долари, но е нямало какво да се купи. Днес, според този прочит, има стоки, но липсват средства.

Надеждата за бързо решение избледнява. Споразумение между Вашингтон и Хавана не изглежда приоритет. Междувременно мнозина мислят за напускане.

Хосе Мария не иска да си тръгва. Той е привързан към семейството и към кариерата си. Лидия също е мислила за емиграция, но се страхува от носталгията. Тя прави разлика между пътуване и окончателно заминаване.

В крайна сметка оцеляването се свежда до лични мрежи. До роднини в чужбина, до общности в квартала и до дребни решения ден за ден. А „нулевата опция“ вече не звучи като абстрактен план. Звучи като сценарий, който се приближава.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news