Латвия призна сериозен пропуск в антидроновата си отбрана: Купихме системите, забравихме боеприпасите

Латвия активно планира да покрие цялата си източна граница с Русия и Беларус с мащабен антидронов щит до септември 2026 г. Страната също така подготвя съвместна фабрика за дронове с Украйна и се стреми да се превърне в регионална суперсила в областта на безпилотните летателни апарати (UAV).

Въпреки тези амбиции премиерът Андрис Кулбергс призна за смущаващ провал: Латвия е закупила оборудването, но е забравила да купи боеприпаси за собствените си антидронови системи.

„Купихме оборудването, но забравихме да купим боеприпасите“, заяви Кулбергс в интервю за агенция LETA.

Той отказа да посочи конкретната институция, която е допуснала грешката. Премиерът отбеляза също, че Латвия обича да се нарича „дронова суперсила“, но „зад това няма съдържание“.

Това признание идва на фона на усилията на страната да създаде единна система, която да синхронизира действията на Граничната охрана и Министерството на отбраната, за да неутрализира заплахите с антидронови средства, вместо с скъпи ракети.

Контекстът на тези планове е свързан с поредица от инциденти с дронове през 2026 г. На 7 май два дрона удариха празно горивно депо в Резекне близо до руската граница, което предизвика политическа криза и падане на предишното правителство. Последваха и други нарушения на въздушното пространство, включително случаи, в които НАТО изтребители бяха принудени да се намесват.

В началото на юни 2026 г. Кулбергс и украинският президент Володимир Зеленски подписаха „Drone Deal“ в Талин – споразумение за сътрудничество в областта на безпилотните системи. Латвия стана шестата държава, присъединила се към украинската рамка за двустранно сътрудничество по дронове. Според договореностите Украйна ще доставя на Латвия ударни дронове, наземни роботизирани комплекси и морски дронове, а Латвия ще предоставя на Украйна местно произведени антидронови системи.

Планираната съвместна фабрика трябва да бъде изградена в регион Латгале – икономически по-слабо развита област в близост до границите с Русия и Беларус. Кулбергс заяви, че правителството ще премахне политическите бариери и ще създаде „зелени коридори“, за да ускори проекта, който трябва да донесе инвестиции и работни места в региона.

Успоредно с това властите ускоряват разполагането на антидронови системи по източната граница. През юли и август 2026 г. се очаква да влязат в експлоатация системи, които да позволяват реакция без всякога да се вдигат изтребители. Министърът на отбраната Райвис Мелнис обяви, че до края на септември цялата източна граница трябва да бъде покрита с автоматизирани и взаимосвързани антидронови системи, включително радари и командни центрове. Вече са разположени латвийски системи за прехващане на дронове, а се разработват и дистанционно управляеми куполи с автоматични оръдия калибър 50 мм.

Латвия активно участва и в международни коалиции за доставка на дронове на Украйна. Страната е изпратила хиляди местно произведени апарати и печели договори в международни търгове. Украински експерти по дронове пристигат в Латвия, за да споделят опит от фронта и да помогнат за подобряване на защитата на въздушното пространство.

Премиерът Кулбергс подчертава, че се създава единна система за координация между граничните и отбранителните структури, базирана на украинския опит – с акцент върху по-евтини антидронови средства вместо скъпи ракетни системи. Въпреки амбициозните планове и инвестициите (включително средства от европейския инструмент SAFE), признанието за липсата на боеприпаси за вече закупените системи хвърля сянка върху готовността на страната и показва, че между декларациите за „дронова суперсила“ и реалната оперативна готовност все още съществува разлика.

━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━

ВЛЕЗ В НАШАТА FACEBOOK ГРУПА - НОВИНИТЕ НЕ СПЯТ! Бъди информиран! | P26.bg

━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━