„Лейди Макбет“ в „Театър 199“: седем „Макбет“-а, една обсебваща мечта

Новата постановка на Георг Жено проследява сценичния работник Богдан, който минава през седем версии на „Макбет“ и постепенно става пленник на ролята, за която е готов на всичко.

„Лейди Макбет или 7 начина да убиеш някого“ влиза в „Театър 199“ с идея, която удря право в сърцевината на театъра. Не само като изкуство, а и като зависимост. Историята пречупва шекспировия „Макбет“ през погледа на нашата сцена и задава тревожен въпрос. Какво се случва, когато мечтата за роли започне да диктува живота.

В центъра е Богдан. Той е сценичен работник, човек зад кулисите. Съдбата му поднася необичаен жребий. Да премине през седем постановки на „Макбет“. Това се случва в седем различни театъра в България. И в седем различни времена.

Богдан е свързал живота си със сцената. Постепенно обаче става пленник на пиесата. Копнежът му е ясен и болезнено конкретен. Да застане пред публика и да бъде Макбет. Желанието расте, докато вече не е просто мечта. Превръща се в цел, която изяжда границите му.

Пътуването на Богдан през различни театри не е туристическа обиколка. То е изпитание. Всяка нова постановка е нова версия на същия мрак. И ново огледало за човека, който остава зад прожекторите.

В тази логика „Лейди Макбет“ не е само персонаж. Тя е двигател на натиска. Тя е гласът, който подбутва към следващата крачка. Богдан става все по-настойчив. И все по-отдаден. Накрая вече е готов да направи и немислимото. Няма какво да го спре.

Преводачът и автор на драматургичната адаптация Георги Тенев поставя акцент върху процеса зад текста. Според него репликите са мислени за конкретни актьори. Това променя ритъма и интонацията на спектакъла.

„На сцената ще чуете текст, който е писан и превеждан с мисълта за конкретни актьори“, казва Тенев. Той уточнява, че при работата по българската версия на пиесата на Георг Жено е „чувал гласовете“ на изпълнителите.

Тенев добавя и още нещо важно за театъра. Част от написания текст няма да стигне до сцената. Причината не е качество. Причината е избор. „Да се лишиш от него също е изкуство“, казва той. „Отнемането е част от самото творене.“

Постановката е на Георг Жено. В нея участват Боряна Йовчева, Ованес Торосян, Милко Йовчев и Живко Джуранов.

Жено е роден през 1976 г. в Хамбург. Той е театрален режисьор и директор. Повече от 20 години прави проекти в Германия, Русия, Украйна и България.

През 2015 г. основава „Театър на разселените хора“ в Киев. От 2022 до 2024 г. е художествен ръководител на Социално-театралния център „Теспис“ в Немско-сорбския народен театър в Бауцен. През 2025 г. получава държавната награда „Лесинг“ в Германия.

„Лейди Макбет или 7 начина да убиеш някого“ стъпва върху познат шедьовър. Но го обръща към българската сцена и към човека зад нея. Резултатът е история за амбицията. И за момента, в който театърът спира да е работа. Започва да е присъда.

Още новини в категория Култура

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news