Любомир Каримански: Учителските заплати растат, но къде са резултатите?

Критиката „защо да ги вдигаме, щом PISA е слаб“ пропуска ключовото: без конкурентно заплащане в училище влизат все по-малко и по-слабо подготвени млади хора, а ефектът от инвестициите се вижда след десетилетия.

Въпросът „защо се вдигат учителските заплати, след като резултатите са слаби“ звучи логично. Той се появи и покрай коментара на Любомир Каримански. Но зад него стои риск. Ако държавата реши да „накаже“ системата чрез замразяване на възнагражденията, ефектът няма да е дисциплина. Ще е отлив.

Днес училището е в пряка конкуренция с по-добре платени сектори. Ако базовите учителски заплати изостават трайно, системата започва да привлича все по-малко кандидати. И все по-често от групата с по-слаби академични резултати. Това е механика на пазара на труда, а не морална присъда.

Заплатите не „изпреварват“ икономиката. Те наваксват

Когато възнагражденията не се актуализират, те изостават от средната заплата и от инфлацията. През последното десетилетие средната заплата в страната расте устойчиво. Това означава, че увеличенията за учителите често пазят съотношението, вместо да го променят.

Тук има прост сигнал към младите хора. Минималната заплата в дадена професия показва дали си струва да вложиш години обучение. Ако стартът е нисък, кандидатите намаляват.

Данните от рейтинговата система на МОН сочат показател „среден успех от ДЗИ“ на студентите. Преди ръста на учителските заплати най-ниските стойности са били именно в педагогическите направления. Паралелно, все повече млади хора продължават във висше образование. Делът е много по-висок спрямо преди десетилетия. Това разширява „входа“, но не гарантира качество.

Пазарът на труда изяжда училището

Престижът на учителската професия вече не е този от преди 50 или 100 години. Част от традиционните авторитети са ерозирали. Очакванията към учителя растат. Натискът също.

В същото време млад човек с математика или информатика вижда алтернатива. В ИТ заплатата в началото може да е в пъти по-висока. При такъв избор училището губи.

Демографията допълнително затяга ситуацията. На пазара на труда има недостиг. Пенсионираните са повече от влизащите млади. Това прави конкуренцията за кадри още по-остра.

Резултатите не се купуват за една бюджетна година

Инвестицията в образование не е като инвестиция с бърза възвръщаемост. Ефектът от политиките се вижда след десетилетия. Учителите, които подготвяме сега, ще работят дълго. Учениците, които те обучават, ще са активни още по-дълго.

Затова логиката „няма да увеличаваме заплатите, докато резултатите са ниски“ е опасна. Тя прилича на решение „няма да поливаме градината, докато не даде плод“. В образование плодовете идват късно. Ако спреш водата, няма да дойдат изобщо.

PISA не е единственото мерило, а програмите не съвпадат

Слабите резултати в PISA не означават автоматично, че учителите не са си свършили работата. Те преподават по българските учебни програми и стандарти. А PISA измерва различен тип компетентности.

Проблемът може да е в самия фокус на програмите. Те често са претоварени със знания и по-слаби в изграждането на умения. Това води до култура на заучаване.

Има и друг нюанс. Паралелно с PISA съществуват изследвания като PIRLS и TIMSS. Те отчитат базови знания при по-малки ученици. Там оценките не са единствено негативни. Ако държавата гледа само една метрика, рискува грешни решения.

Учителските заплати не са „най-високите“ в публичния сектор

Сравненията вътре в държавата са показателни. В системите за сигурност стартът често е по-висок. В резултат младши полицай със средно образование може да започва с осезаемо предимство спрямо младши учител с висше образование.

И на макрониво България не плаща изключително повече от Европа за учители. Разходите за заплати и осигуровки в сектора са по-ниски от средните за ЕС като дял от БВП.

Без конкурентна база няма как да има качество

Доброто образование изисква добри и мотивирани учители. Конкурентното минимално възнаграждение е условие, без което останалото не работи.

Да, може да се говори за диференцирано заплащане. Но това е следващ етап. Първо системата трябва да има стабилна основа.

Днес единна и обективна числова оценка за работата на всеки учител е трудно постижима. Външните оценявания не обхващат всички предмети. Учителите работят с различни деца. Резултатите зависят от повече от един преподавател. Част от ефектите се виждат след години.

Накрая остава фундаментът. Учителската професия стои в основата на всички останали. На учителите поверяваме децата си. И очакваме училището да компенсира дефицити от семейната и социалната среда. Това не става с политика на „изчакване“. Става с устойчива инвестиция и ясни реформи в учебното съдържание.

Още новини в категория Интервю

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news