Любовта като „игра“: как приложенията за запознанства вкарват хората в капан от чатове и разочарования

Психологът д-р Вера Ханшани обяснява защо все повече връзки започват онлайн, как „swipe“ механизмите задържат вниманието и кои са най-честите рискове – от пренасищане до илюзия за близост.

Платформите за онлайн запознанства вече не са ниша. Те са новата инфраструктура на романтичния живот. Американски данни сочат, че около 60% от хората, които търсят партньор, го правят през приложения. Преди десетилетия тази роля са имали приятели, работа, квартал и общи компании.

Според психолога и сексолог д-р Вера Ханшани преместването на любовта в интернет е логичен резултат. То идва от дигитализацията на ежедневието и от промяна в социалната структура. Хората по-често живеят сами. Пътуват повече. А връзките с общността и средата отслабват.

Защо онлайн запознанствата станаха новата „норма“

Когато общуването, работата и забавлението са във Facebook и приложения като Tinder и Bumble, логично е и връзките да се случват там. За мнозина онлайн средата сваля социалната тревожност. Контактът изглежда по-контролируем. Отказът боли по-малко. Първата крачка е по-лесна.

Паралелно с това самотата се нормализира културно. Нещо, което преди е било стигма, днес е масово прието. Според д-р Ханшани това променя и нагласата към онлайн запознанствата. „Щом всички го правят, значи е нормално“.

„Swipe“ ефектът: приложенията са направени да задържат вниманието

Д-р Ханшани посочва и още един ключов фактор. Платформите са проектирани да държат интереса. Те използват механизми като swipe, съвпадения и общи интереси. Това превръща търсенето на партньор в почти „игрово преживяване“.

Към това се добавя натискът на последните години. Ковид кризата, хоумофисът и умората от екраните промениха ежедневните навици. Много млади хора прекарват голяма част от деня онлайн. Между 18 и 35 години присъствието в мрежите достига 80–90% в някои изследвания. Живият контакт остава желан, но често става зависим от интернет.

Големите капани: пренасищане, „редукция“ на човека и изчезване без обяснение

Най-честият минус е пренасищането. Постоянно има усещане за безкрайни възможности. Това намалява мотивацията за усилие в една връзка. Следва „редукция“ на човека. Профилът свежда личността до снимка и няколко реда. Това насърчава потребителски модел на отношенията.

Друг проблем е ниската отговорност. Анонимността и дистанцията улесняват внезапното прекъсване на контакт. Изчезването без обяснение става лесно. Няма общи приятели. Няма социална цена.

Д-р Ханшани описва и класически когнитивен капан. Дългите чатове създават илюзия за близост. Но при среща на живо усещането често не се потвърждава. Очакването се проектира върху ограничена информация. Резултатът е разочарование.

По-младите са по-изложени на сравнения и тревожност. Те по-често търсят дигитална обратна връзка. По-възрастните пък се сблъскват с фрустрация. Те трудно приемат „правилата на играта“.

На въпрос за плюсовете д-р Ханшани е предпазлива. Тя не иска да толерира този модел. В разговора остава ясният извод. Онлайн средата може да разшири кръга от хора, но носи и реални рискове.

В края психологът формулира и личната си мярка за устойчивост. Дългата връзка се крепи на достатъчно любов. Любов, която може да прави компромиси. Да прощава. И да продължава напред заедно, „ръка за ръка“, и в добро, и в зло.

Коя е д-р Вера Ханшани

Д-р Вера Ханшани е родена в София. Завършила е медицина в Медицинския университет в София. Има магистратури по приложна психология и сексология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Специализирала е обща и специална психотерапия към БАНИ. Преминала е и редица сертификационни обучения.

Още новини в категория Лайфстайл

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news