21 ноември 2026 София, България
Търси

„Маркет ЛИНКС“: Йотова–Вълчев смазва конкуренцията на първи тур

21 октомври 2026 преди 31 дни
„Маркет ЛИНКС“: Йотова–Вълчев смазва конкуренцията на първи тур

Проучване на bTV и „Маркет ЛИНКС“ отчита спад в гражданския „тонус“, но и фактори за мобилизация. Очакваната активност е 39%, а кабинетът и парламентът потъват в недоверие.

Проучване на bTV и „Маркет ЛИНКС“ очертава ясен лидер в надпреварата. По-голямата неизвестна не е победителят на първи тур. Неизвестната е колко хора ще отидат до урните. Социологът Добромир Живков предупреждава, че кампанията се движи между апатия и внезапна мобилизация. Причината е комбинация от сигурност, цени и разочарование от посоката на държавата.

Данните са от национално изследване сред 1006 пълнолетни. Проучването е проведено между 13 и 19 октомври 2026 г. Използвани са пряко лично интервю и онлайн анкета.

Първи тур: преднина за Йотова–Вълчев, второто място е за Гюров–Кандев

Според резултатите двойката Йотова–Вълчев е категоричен фаворит. Прогнозата им дава 47,3%. На второ място са Гюров и Кандев с 30,6%. Трети са Костадинов и Волгин с 10,3%.

Останалите двойки остават далеч назад. Михайлов и Матеева събират 4,3%. Василев и Манов са с 2,8%. Христанов и Черкезова получават 2,3%. Останалите кандидати са под 1% по наличните данни.

Живков подчертава, че прогнозата отчита и вота от чужбина. Там също се очаква по-ниска активност. Той напомня и ключов детайл. Между 15% и 20% от избирателите решават в последните два дни. Това оставя пространство за движение в края.

Активност 39%: изборите минават през апатия и страх

Очакваната избирателна активност е 39%. Това означава почти сигурен балотаж. Социологът допуска отклонение с 2–3 пункта нагоре или надолу. Всичко зависи от последната седмица.

По думите му президентският вот по принцип не вдига висок интерес. След пика на активността през април настроението е по-ниско. Но има фактори, които могат да върнат хората към урните.

Един от тях е ескалацията в Черно море. Темата политизира обществото и кара хората да заемат позиция. Живков допуска активност дори над тази от ноември 2021 г. Тогава тя беше около 40%.

Има и обратен ефект. Усещането, че държавата не се развива в правилната посока, демобилизира част от гражданите. Това работи срещу участието.

Предсрочен парламентарен вот и срив в доверие към институциите

Проучването измерва и хипотетични парламентарни избори. Първа остава „Прогресивна България“, но с отстъпление от 2–3 пункта. Живков говори за низходящ тренд от началото на управлението.

Следват размествания. „Продължаваме промяната“ е с 10,2%. ГЕРБ е с 9,6%. „Демократична България“ е около 7%. По-назад остават „Възраждане“ и ДПС.

Сигурността става двигател на мобилизация. 68% определят атаките в Черно море като значима заплаха за националната сигурност. 15% не ги смятат за заплаха. 17% остават неутрални.

Обществото е разделено и за отговорността. 43% смятат, че зад атаките стои Русия. 28% посочват Украйна. 29% не могат да преценят.

Недоверието към правителството расте. През октомври 41% декларират недоверие, срещу 36% доверие. Трендът се забавя, но балансът е отрицателен. При политическите лидери картината е сходна.

Румен Радев, който вече е бивш президент и действащ министър-председател, е с почти изравнени доверие и недоверие. При Асен Василев се отчита ръст на доверието. То се свързва с по-видимите му критики. При Костадин Костадинов доверието е 16%, срещу 70% недоверие. Въпреки това социологът вижда мажоритарен потенциал над партийната подкрепа на „Възраждане“.

Парламентът също губи опора. Само 18% декларират доверие. Недоверието вече е 64%, при 58% през септември. Живков свързва тази „девалвация“ най-вече с икономиката и цените. Заплахите за сигурността добавят постоянен фон на напрежение. Според него това ще влияе пряко върху вота и върху разделителните линии в кампанията.

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news

Още от България
Времето
↑