Меркурий се свива по-бързо от очакваното: нов модел разкрива скрито „смачкване“ на планетата

Изследване в Geophysical Research Letters сочи, че най-малката скалиста планета е загубила близо 23 км от диаметъра си и се компресира с 10–30% по-бързо. Данни от Messenger и надеждите към BepiColombo през 2026 г. пренаписват картината.

Меркурий продължава да изненадва учените. Ново изследване, публикувано в Geophysical Research Letters, показва, че планетата се свива по-бързо от очакваното. Според анализа процесът на компресия протича с 10 до 30 процента по-ускорено спрямо досегашните оценки.

Изчисленията сочат и друго. От формирането си преди около 4,5 милиарда години до днес Меркурий е загубил близо 23 километра от първоначалния си диаметър. За планета с малки размери това е сериозна промяна. Тя оставя следи по кората, но част от тях дълго са оставали извън фокуса на науката.

Защо свиването е останало „невидимо“

Ключът е в бурната история на повърхността. През еоните Меркурий е бил подложен на постоянен астероиден обстрел. Ударите са разпръснали огромни количества скални отломки. Те са натрупали прах и фрагменти, които буквално са затрупали геоложките „подписи“ на свиването.

Екипът сравнява налични карти с нови топографски модели. Заключението е ясно. В райони с най-неравен релеф следите от компресията са били заличени. Те са останали скрити под слоеве от метеоритни отломки.

По-гладките региони дават по-ясни отговори

За да заобиколят проблема, учените се насочват към по-гладките области. Там тектоничните деформации са по-добре съхранени. Именно тези региони показват по-агресивно свиване на кората, свързано с охлаждането на планетата.

Според водещия автор д-р Гаку Нишияма от Института по планетология към Германския аерокосмически център (DLR) данните сочат две възможни обяснения. Първото е по-масивно метално ядро. То може да е с ниско съдържание на леки елементи като силиций. Второто е по-висока начална температура на Меркурий при формирането му.

Данните от Messenger може да подценяват процеса

Настоящият модел стъпва на архивни данни от мисията Messenger на НАСА, която приключи през 2015 година. Нейната резолюция е позволявала да се улавят структури с размер над 5 километра. Това означава, че по-дребните деформации може да са останали незабелязани.

Затова учените предупреждават, че сегашните стойности може да са занижени. Очакванията сега са насочени към мисията BepiColombo. Европейско-японската сонда трябва да започне високодетайлно сканиране на Меркурий през ноември 2026 година. Целта е по-точно картографиране на повърхността и окончателна оценка на планетарната компресия.

Ако новите наблюдения потвърдят тенденцията, Меркурий може да се окаже още по-динамичен свят. И много по-„жив“ геологически, отколкото изглежда отдалеч.

Още новини в категория Свят

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news