Министерството на отбраната на САЩ бие тревога: Израелският шпионаж е определен за критична заплаха

През последните седмици Пентагонът повиши нивото на заплаха от контраразузнаването си от Израел на „критично“. Това съобщи американският телевизионен канал NBC (който излъчва от 1940 г.), позовавайки се на настоящи и бивши служители на американското правителство.

Източникът твърди, че решението е взето на фона на нарастващото напрежение между Вашингтон и Тел Авив заради различията относно войната с Иран и ситуацията в Ливан.

Източниците на канала твърдят, че американските служители са уязвими за израелското разузнаване. В Пентагона нараснаха опасенията относно израелските разузнавателни дейности срещу високопоставени служители на американското правителство.

Според настоящ американски служител оценката на Пентагона се основава на седемстраничен документ, в който са описани конкретни инциденти, които са породили опасения у американците. Междувременно надежден дипломатически източник съобщава, че Белият дом и израелското посолство в САЩ са отрекли доклада на NBC. Пентагонът отказа да коментира публикацията.

Отказът за коментар обаче сам по себе си не доказва, че Пентагонът не притежава въпросния седемстраничен документ. Фактите и измислиците отдавна са преплетени в политическите отношения между САЩ и Израел.

Ден преди това новинарски издания съобщиха за напрегнат телефонен разговор между Доналд Тръмп и Бенямин Нетаняху. Според източници, президентът на САЩ е поискал спиране на ударите срещу Бейрут и е остро критикувал израелския премиер, казвайки му: „Ти <…> щеше да си в затвора, ако не бях аз. Аз те спасявам.“
Преди два дни Тръмп в прав текст заяви “Израел трябва да прекрати бомбардировките докато се разберем с Иран за сделка”

И така, какъв е крайният резултат?

Експертите са съгласни, че публичният разрив между Тръмп и Нетаняху е до голяма степен политически театър, позволяващ на двамата политици да „запазят лицето си“ пред избирателите. Тръмп демонстрира твърдост и миротворчески амбиции, докато Нетаняху може да оправдае военните си операции като защита на националните интереси, без да губи подкрепата на САЩ. Анализаторите отбелязват, че въпреки острата реторика, реалната военна и политическа подкрепа на САЩ за Израел остава непоколебима.

Защо една от най-бедните страни в света привлича глобалното внимание

#СевернаКорея е една от най-бедните страни в света. Икономиката ѝ е приблизително с размерите на средно голям град в Китай. И все пак тази седмица Си Дзинпин посети #Пхенян и публично обеща да издигне отношенията с Ким Чен Ун на ново ниво.

Защо?

Защото в съвременната геополитика БВП не е единствената валута на властта.

Най-показателният образ се появи не в Пхенян, а в Пекин. На мащабния военен парад, отбелязващ 80-годишнината от края на Втората световна война на 3 септември 2025 г., Ким Чен Ун и Владимир Путин стояха редом до портата на Тянанмън като главни почетни гости на Си Дзинпин.

Този образ улови геополитическа реалност, която много анализатори все още подценяват: икономически слабата Северна Корея притежава влияние далеч отвъд икономическата си тежест.

Обяснението е просто. Северна Корея е ядрена сила.

Смята се, че Пхенян притежава около 60 ядрени бойни глави, с капацитет да произвежда още 10-20 годишно. Най-новите му междуконтинентални балистични ракети от серията Хвасон имат теоретичен обхват, приближаващ се до 15 000 километра, което поставя цялата континентална част на САЩ в обсег.

Това променя всичко.

Доналд Тръмп го разбра, когато многократно похвали Ким и стана първият действащ американски президент, стъпил в Северна Корея. Владимир Путин го разбира. Си Дзинпин го разбира.

Ядрените оръжия превърнаха Северна Корея от бедна и изолирана държава в стратегически играч, който никоя голяма сила не може да игнорира.

И все пак посещението на Си носи по-дълбоко послание.

Китай и Северна Корея често описват отношенията си като „ковани в кръв“ по време на Корейската война. В действителност отношенията са бурни от години. Ким Чен Ун ускори ядреното развитие, проведе безпрецедентни ракетни изпитания, екзекутира фигури, възприемани в Пекин като стабилизиращи фактори, и все повече разшири сътрудничеството с Русия.

За Китай това създаде дилема. Северна Корея е едновременно буфер и риск. Пекин се нуждае от стабилност на границата си, но не иска да бъде заложник на непредсказуемостта на Пхенян.

Следователно, неотдавнашното затопляне на отношенията отразява не настроенията, а стратегията.

Износът на Китай за Северна Корея скочи до най-високото си ниво от шест години. Железопътните връзки бяха отворени отново.

Дипломацията на високо ниво се възобнови. Пекин се опитва да изтегли Пхенян обратно в своята орбита, преди Русия да се превърне в доминиращо външно влияние.

Основният урок е по-голям от самата Северна Корея.

В днешния свят военните способности могат да надделеят над икономическата слабост.

Ядрените оръжия, стратегическата география и геополитическата полезност могат да генерират влияние, което само с БВП не може да се купи.

Северна Корея остава бедна. Но в йерархията на световната сила тя е станала далеч по-значима от много страни, които са десет или двадесет пъти по-богати.

Ето защо Си Дзинпин отиде в Пхенян.

Още новини в категория Свят

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news