Москва атакува Запада: Иранската криза разкри слабостта на НАТО

Русия осъжда ударите срещу Иран, предлага посредничество и помага непряко на Техеран, докато печели от поскъпването на петрола и се надява фокусът на Вашингтон да измести Украйна.

Конфликтът в Близкия изток извади на показ напреженията в трансатлантическите отношения и постави под въпрос способността на западните съюзи да действат единно. Това твърди Кирил Дмитриев, специален представител на руския президент по инвестициите и икономическото сътрудничество и ръководител на Руския фонд за преки инвестиции.

В публикация в X Дмитриев заяви, че „иранската криза демонстрира огромната слабост и стратегическата уязвимост на НАТО, Обединеното кралство и ЕС“, както и „дълбокия им разрив със САЩ“. Изказването идва на фона на ескалация около Иран и спорни решения в международните институции.

Как Москва рамкира кризата: слаб Запад и разделен алианс

Руски представители официално осъждат ударите на САЩ и Израел срещу Иран. Москва ги определя като нарушение на суверенитета и като действие, което увеличава риска от разширяване на войната.

Паралелно Русия се опитва да се представи като балансираща сила. Тя периодично предлага посредничество и настоява за решение на базата на международното право. Тази линия цели да укрепи дипломатическите позиции на Кремъл и да подчертае разногласията между Вашингтон и европейските столици.

Вето в ООН и стратегическо партньорство с Иран

На 7 април 2026 г. Русия и Китай наложиха вето на резолюция в Съвета за сигурност на ООН. Документът беше насочен към гарантиране сигурността на корабоплаването в Ормузкия пролив. Москва го определи като инициатива, насочена срещу Иран.

Контекстът е и двустранен. През октомври 2025 г. влезе в сила 20-годишен Договор за всеобхватно стратегическо партньорство. Той предвижда по-тясно сътрудничество в отбраната и сигурността. Това дава рамка за по-широка координация между Москва и Техеран.

Непряка помощ и голямата сметка: петрол и Украйна

Русия избягва директно военно участие. По данни от текста тя оказва съществена непряка помощ на Иран. Посочва се предоставяне на сателитни изображения и разузнавателна информация в реално време. Те са свързани с движенията на американски военни кораби и самолети.

Споменават се и доставки на модернизирани дронове, както и логистична подкрепа. Подобна помощ би позволила на Иран да поддържа отбраната си без Москва да влиза формално в конфликта.

Кремъл извлича и икономически дивиденти. Заради войната цената на руския петрол „Урал“ е прескочила 90 долара за барел. Това носи милиарди допълнителни приходи в бюджета.

В геополитически план Москва очаква още един ефект. Тя се надява, че фокусът на САЩ върху Иран ще намали американската помощ за Украйна. Според тази логика това може да забави и преговорите за мир там, което би било в интерес на Русия.

Още новини в категория Свят

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news