Мозъкът има три големи възрасти: ново изследване откри повратни точки около 24 и 65 години

Голям анализ на 1,3 млн. клетъчни ядра описва три фази в префронталната кора – бързо преструктуриране, стабилизация и късно клетъчно препрограмиране, важно за деменциите.

Човешкият мозък не се променя равномерно през целия живот. Ново мащабно изследване, публикувано в списание Nature, описва три отчетливи фази на промяна в префронталната кора. Това е зона, свързана с решенията, планирането, паметта и контрола на поведението.

Екипът анализира над 1,3 милиона клетъчни ядра от мозъчна тъкан. Донорите са 284 души на възраст между 0 и 97 години. Данните са част от проекта PsychAD. Целта му е да изгради детайлен „атлас“ на стареенето на мозъка. Проектът сравнява и модели при болести като Алцхаймер, Паркинсон, шизофрения и биполярно разстройство.

Първият завой: около 24 години темпото рязко пада

В детството и юношеството мозъкът преминава през интензивно преструктуриране. Различни типове клетки променят активността си бързо. Това съвпада с изграждането на нови връзки и с реорганизация на мрежите.

Около 24-годишна възраст учените виждат повратна точка. Темпът на клетъчните промени се забавя. Следва период на относителна стабилност през средната възраст.

Това не означава, че мозъкът „спира“ да се развива. Не означава и че всеки човек става „напълно зрял“ точно на 24. Данните показват промяна в общия модел на клетъчна активност.

Съавторът д-р Киран Гирдхар от Медицинския факултет „Айкан“ към болница „Маунт Синай“ в Ню Йорк посочва, че атласът дава важна отправна точка. Той помага да се разбере здравословното стареене на молекулярно ниво.

Вторият завой: след 60–65 години се включват други клетъчни програми

В късната зряла възраст се наблюдава нова голяма промяна. В част от представянето тя е описана като започваща след 60 години. В публикацията в Nature се говори за клетъчно препрограмиране около 65 години.

Авторите подчертават, че това е ориентир. Не е универсална граница за всеки човек.

С напредването на възрастта глиалните клетки и имунните клетки в мозъка стават по-активни. Те имат ключова роля за поддръжка и защита на нервната тъкан. При тях се засилват процеси, свързани с клетъчен стрес, възпаление и справяне с увредени протеини.

Изменен „вътрешен часовник“ и следа към деменциите

Изследването отчита и промяна в 24-часовия ритъм на мозъчните клетки. При млади и хора на средна възраст невроните, свързани с паметта и вземането на решения, имат ясно координирана активност денем и нощем.

След 60-годишна възраст този модел до голяма степен отслабва. В същото време имунните клетки придобиват нова ритмична активност. Според д-р Гирдхар мозъкът не „губи“ усещане за време. По-скоро променя какво отчита и как го регулира.

Екипът свързва част от наблюдаваните модели с уязвимостта или устойчивостта на нервните клетки при Алцхаймер. При някои хора с натрупване на тау протеин се виждат различия в реакцията на нервните и защитните клетки към стрес. Това може да обясни защо някои пациенти запазват по-дълго когнитивни способности.

Водещият автор проф. Панос Русос заявява, че PsychAD създава рамка за по-прецизни подходи. Тя може да подпомогне търсенето на биомаркери, терапевтични цели и приоритизиране на лечения отвъд традиционните диагнози.

Важно уточнение е, че резултатите са от мозъчна тъкан, изследвана след смъртта. Те не са диагностичен тест. Не доказват и че промените настъпват на една и съща възраст при всички. Стойността им е в референтна карта. Бъдещи изследвания ще сравняват по нея нормалното стареене и мозъчните заболявания.

Още новини в категория Лайфстайл

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news