МВФ предупреждава: Войната в Близкия изток удря растежа и връща инфлационния натиск

Кристалина Георгиева отчита устойчива глобална икономика, но с висока несигурност, слаб средносрочен растеж и нарастващ риск от дълг. Изкуственият интелект остава едновременно шанс и заплаха.

Световната икономика издържа на поредица от кризи, но това не е сигнал за спокойствие. Несигурността остава висока. А перспективите за растеж в средносрочен план са слаби. Това предупреждение отправя управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева в обръщение към Годишния доклад на МВФ за 2026 г.

По думите ѝ през тази година войната в Близкия изток се е превърнала в новия основен шок за глобалната икономика. Конфликтът ограничава растежа. Той засилва инфлацията. И нарушава доставките на ключови суровини.

Новият шок: растежът се свива, инфлацията се стяга

Георгиева посочва, че по-честите и припокриващи се сътресения вече са новата нормалност. Според нея Близкият изток е добавил силен натиск върху цените и веригите на доставки.

В обзора към доклада МВФ уточнява, че преките последици са концентрирани в региона. Но ударът по енергийните доставки и суровините се е пренесъл и далеч отвъд него. Засегнати са и по-широките вериги на доставки. Това е удар за икономики, които нямат пряка връзка с конфликта.

Фондът отбелязва, че промяната идва след период на относителна устойчивост през 2025 г. Тогава растежът се е запазил. Инфлацията е продължила да се понижава. Това е станало на фона на геополитически напрежения и промени в търговията.

Как светът се задържа на крака: частният сектор и технологиите

Според Георгиева устойчивостта не е случайна. Тя я свързва с гъвкавостта на частния сектор. Важен фактор са и инвестициите в изкуствен интелект. Роля има и дисциплинираната икономическа политика.

Тя предупреждава, че без тези елементи картината е можела да бъде по-тежка. В същото време това не решава основния проблем. Несигурността остава висока. А средносрочните перспективи са ограничени.

Дългът расте, а фискалният избор става по-рисков

МВФ подчертава, че новият шок идва в опасен момент. Глобалният публичен дълг вече е близо до рекордни равнища. Това стеснява възможностите на правителствата.

Георгиева поставя акцент върху ценовата и финансовата стабилност. Тя ги определя като ключови, ако светът иска по-висок растеж. Според нея стабилните политики и силните институции остават основа на устойчивостта.

Но фискалното предизвикателство се задълбочава. Георгиева посочва, че властите още имат инструменти. Въпросът е как се използват. Според нея изборът трябва да е разумен. Тя насочва вниманието и към структурните политики. Те могат да повишат гъвкавостта и устойчивостта на икономиките.

Изкуственият интелект: шанс за продуктивност, риск за сигурността

Изкуственият интелект заема специално място в посланието. Георгиева го описва като двойно предизвикателство. Той носи възможности, но и рискове.

Държавите могат да подпомогнат работниците с нови умения. Компаниите могат да използват технологията за по-висока продуктивност. Но паралелно с това тя настоява за по-силна киберустойчивост. Рискът се увеличава с развитието и внедряването на технологията.

В средносрочен план МВФ вижда и структурни пречки пред растежа. Сред тях е застаряването на населението в много държави. Фондът обаче допуска, че подкрепящи фискални политики и частни инвестиции могат да помогнат. Потенциалният скок в производителността от ИИ също може да повиши растежа.

Годишният доклад на МВФ за 2026 г. носи заглавието „Навигирайки в един несигурен свят“. В него се разглеждат натискът от публичния дълг, развитието на изкуствения интелект, промените в международната търговия и новите форми на цифрови финанси.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news