Надценки до 150% в магазините: КЗП удари големите вериги и готви санкции

Мая Манолова обяви данни за големи разлики между доставни и продажни цени при основни храни и поиска законови промени. Под проверка са и етикети за произход, електронни ваучери, амбалажни такси, горива и банкови услуги.

Комисията за защита на потребителите (КЗП) е установила сериозни разлики между доставните и продажните цени на основни храни. Данните са от проверки в пет големи търговски вериги. Това съобщи председателят на комисията Мая Манолова в ефира на БНТ.

По думите ѝ на места се стига до надценки до 150%. КЗП ще представи подробните резултати през следващата седмица. Манолова настоя и за законодателни промени. Целта е по-ефективна защита на потребителите и на българските производители.

Кашкавал, сирене, мляко и масло: най-големите разлики

Първоначалните резултати показват високи надценки при млечните продукти. Манолова даде примери с надценка от 99% при кашкавал. При сиренето тя посочи 95%. При прясното мляко надценката стига до 99%. При маслото достига 125%.

Според нея при отделни продукти надценките отиват и до 150%. Маслото е сред най-силно оскъпяваните стоки. Манолова определи данните като неприемливи. Тя подчерта, че комисията работи по конкретни търговски практики. Проверките сравняват доставни и продажни цени, както и допълнителни разходи, които се прехвърлят към клиентите.

Манолова направи уточнение и за сравненията с Европа. Висока надценка не означава автоматично двойно по-висока крайна цена спрямо Германия. Тя обаче посочи, че при отделни групи храни Евростат отчита сериозни отклонения. По думите ѝ българите плащат едни от най-скъпите млечни продукти. Това се случва при покупателна способност около 68% от средната за ЕС.

Искане за регулации и проверки за произход и промоции

Манолова заяви, че в страни като Хърватия, Румъния и Унгария има механизми за ограничаване на надценки. Тя посочи нива до 20% в определени случаи на държавна намеса. Според нея сегашните правила у нас позволяват на веригите да поддържат високи надценки. Това не води задължително до санкции.

КЗП може да наказва необосновано повишаване на цените в рамките на закона. Комисията следи и за нелоялни търговски практики. Манолова настоя за допълнителни законови инструменти. Според нея при „изкривен пазар“ регулациите стават необходимост.

КЗП ще търси санкции при установени необосновани увеличения спрямо началото на август. Под проверка са и случаи с подвеждаща информация за произход. Манолова даде пример с картофи, представяни като български. Проверката се прави заедно с Българската агенция по безопасност на храните. Тя трябва да изясни дали става дума за внос, продаван като местна продукция.

Манолова предупреди, че високите надценки удрят не само клиентите. Те натискат и българските производители. По думите ѝ търговците често предпочитат внос, вместо местни доставки. Тя припомни и случаи на неприбрана земеделска продукция.

Ваучери, амбалаж, горива и банкови такси: още сигнали към КЗК

Манолова съобщи, че подготвя сигнал до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Причината са разходите при приемане на електронни ваучери за храна. По думите ѝ таксите към операторите стигат до 6% от покупката. При плащане с карта разходите за търговеца обикновено са 1% до 1,5%.

Тя уточни, че потребителите с ваучери не плащат директно по-висока цена. Според нея обаче допълнителните разходи може да се разпределят в цените на всички стоки.

КЗП обръща внимание и на амбалажните разходи. Манолова твърди, че те добавят 10% до 20% към цените на някои плодове и зеленчуци. По думите ѝ производители плащат депозит и наем от 1,20 евро за касетка при доставки. Тя заяви, че ще сезира КЗК и за тази практика.

Комисията е проверявала и бензиностанции заради рязкото поскъпване на горивата. Проверките са започнали на 23 септември. Обхванати са 200 обекта и 600 ценови позиции. Манолова каза, че в 48 случая има съмнения за необосновано повишаване. Очакват се санкции.

По думите ѝ първичните данни не сочат спекула като основна причина. Надценката при бензина е спаднала от 19 на 14 евроцента. При дизела е паднала от 18 на 12 евроцента. Дали тези стойности са обосновани, ще се анализира от КЗК.

Манолова коментира и банковите такси. Тя посочи, че банковата печалба за миналата година е 3,6 млрд. лева. Според нея 1,8 млрд. лева са дошли от такси. Това поставя въпроса за обосноваността на цените на услугите. Тя даде примери с такси за сметки, внасяне на пари, удостоверения, банкомати и преводи. В други държави част от тези услуги са с нулева такса, включително за данъци и битови сметки.

В заключение Манолова заяви, че контролът и санкциите са важни. Според нея траен ефект ще има само при промени в закона. Целта е ограничаване на нелоялни практики и по-справедливи условия на пазара.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news