Находка на над 610 милиона години разкрива живота след „Снежната Земя“

В пластове на 610–620 млн. години учените намират едновременно микрофосили и по-едри отпечатъци. Данните сочат, че океанът се е възстановил изненадващо бързо след Мариноанското заледяване.

В Южен Китай палеонтолози са открили вкаменелости на възраст около 610–620 милиона години. Те дават рядък поглед към морския живот малко след Мариноанското заледяване. Това е един от най-суровите студени периоди в историята на планетата.

Находката е важна по още една причина. В едни и същи скални пластове са запазени и микроскопични организми, и по-едри обитатели на морското дъно. Такова съвпадение се среща рядко. Причината е, че различните групи се фосилизират по различен начин.

След глобалния лед: липсващите милиони години

Земята излиза от Мариноанското заледяване преди около 635 милиона години. Този епизод се свързва с концепцията за „Снежната Земя“. Ледниците тогава достигат ниски ширини. Големи части от океана са покрити с лед.

За по-късните етапи на еволюцията учените имат повече данни. Първите десетки милиони години след затоплянето обаче остават слабо документирани. Новите фосили частично запълват тази празнина. Те подсказват, че океанът е бил обитаван сравнително скоро след отстъпването на леда.

Какво точно е открито в пластовете

Изследователите са идентифицирали 35 вида акритархи от 17 рода. Три от видовете досега не са били известни на науката. Акритархите са микроскопични органични обвивки. Произходът им не винаги може да се определи точно. Много от тях вероятно са свързани с водорасли или други едноклетъчни организми от водните слоеве.

В близост са открити и шест вида по-големи въглеродни отпечатъци. Част от организмите са били с размер от няколко милиметра. Формите включват ленти, нишки, дискове и разклонени структури. Някои находки напомнят дънни водорасли. Те вероятно са се закрепвали към дъното и са се простирали към светлината.

Авторите допускат и възможност за ранни многоклетъчни животни. Засега това остава предпазлива хипотеза. Данните не са достатъчни за категоричен извод.

Защо откритието е рядко и как е датирано

Ценността не е само в броя на видовете. Скалните пластове са запазили и планктон от водната маса, и форми от морското дъно. Така учените получават по-пълна картина на ранния едиакарски океан.

Възрастта на находката не е измерена директно с радиометрични методи. Самият слой с вкаменелостите не е датиран по този начин. Екипът сравнява последователността на пластовете и набора от микрофосили с други разрези. За тях вече има астрономически и радиометрични оценки. Анализът поставя екосистемата в интервал от около 610–620 милиона години.

Дори долната граница прави комплекса по-стар от биотата от Лантян. Тя се оценява на около 602 милиона години. В Лантян са запазени по-едри и по-сложни водорасли, както и вероятни животни. Новият комплекс изглежда по-прост и по-дребен. Това дава шанс да се проследи по-ранен етап от възстановяването на морския живот.

Фосилите не означават, че животът е изчезнал по време на заледяването. Има по-ранни данни, че фотосинтезиращи организми са преживели студа. Новите образци показват следващата фаза. След отстъпването на леда морските общности се разнообразяват бързо, по геоложки мащаб. Водните слоеве и морското дъно вече поддържат различни форми на живот. Именно този период досега рядко е оставял големи и ясни вкаменелости.

Още новини в категория Свят

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news