НАП получава достъп до данните на всеки, който търгува с криптовалута

Бюджетната комисия прие на второ четене закон, който задължава крипто платформите да разкриват имена, адреси и сделки на клиентите си — с обратна сила от 1 януари

Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание прие на второ гласуване законопроект за изменение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), който отваря вратата на данъчните служители към информация за собствениците на криптоактиви. На практика анонимността, с която мнозина свързват търговията с криптовалути, вече няма да важи пред приходната администрация.

Промените въвеждат механизъм, по който данъчните служби в Европейския съюз и партньорските държави ще обменят помежду си информация за лицата, търгуващи с криптоактиви, за целите на облагането. За да се случи това, доставчиците на услуги за криптоактиви, регистрирани и лицензирани у нас, ще бъдат задължени да предоставят на изпълнителния директор на НАП пълен идентификационен пакет за всеки свой клиент — имена, адрес, дата и място на раждане, данъчен номер и държавата, на която лицето е местно за данъчни цели. Към това се добавя и информация за всеки вид криптоактив, по който доставчикът е извършил сделки, прехвърляния или обмяна.

Един детайл превръща закона от бъдещо задължение в неотложен проблем за бизнеса: той влиза в сила със задна дата — от 1 януари 2026 година, защото европейската директива, която транспонира, вече действа от тогава. За да не се окажат доставчиците на крипто услуги автоматично в нарушение още в деня на обнародването, депутатът Константин Проданов от „Прогресивна България" вкара между двете четения поправка, която им дава тримесечен гратисен период да изпълнят задълженията си за комплексна проверка на клиентите си. Обяснението дойде от заместник-министъра на финансите Людмила Петкова, която потвърди пред комисията защо подобен преходен срок е бил абсолютно необходим.

Не всичко в първоначалния текст оцеля. Депутатите единодушно отхвърлиха предложение министърът на околната среда и водите, както и директорите на регионалните инспекции по околна среда, да получат право да искат разкриване на осигурителна информация — идея, поставена под въпрос още на първо четене. Финансовото министерство застана зад отпадането ѝ, посочвайки, че на този етап ековедомството няма нужда от подобен достъп.

Отвъд криптовалутите, законопроектът въвежда и изискванията на европейска директива за автоматичен обмен на информация, свързана с допълнителния данък на големите мултинационални групи предприятия, както и стандарти на ОИСР в областта на трансферното ценообразуване.

Дебатът в комисията отвори и по-широк въпрос за бъдещето на самия ДОПК. Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС попита заместник-министър Петкова дали натрупаните с годините промени не налагат кодексът да бъде пренаписан изцяло. Петкова се съгласи — по думите ѝ ДОПК първоначално е замислен като закон за основните функции на НАП, а текстовете за обмен на информация вече нарушават цялостната му структура. Тя разкри, че с приходната агенция вече се обсъжда идеята за отделен закон, посветен единствено на обмена на данъчна информация.

В началото на заседанието комисията одобри без дебат и допълнение към Закона за ратифициране на Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси — с пълно единодушие, 18 гласа „за" и нито един „против" или „въздържал се". Промените разширяват обхвата на Конвенцията, включвайки първичния, вторичния и националния допълнителен данък, и позволяват централизирано подаване на информация за глобалното минимално облагане.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news