НБУ отказва проверка по сигнал за плагиатство – случай, който поставя под въпрос надеждността на България като партньор на международния бизнес

Как се взима докторска степен с чужд текст!? Разбираемо е НБУ да защитава преподавателите си, но етично ли е, когато видимо те са злоупотребили с нечие доверие!?

Близо два месеца след подаден сигнал за съмнение за сериозно нарушение на академичната етика във връзка с дисертационен труд, по който е присъдена докторска степен от Нов български университет (НБУ), институцията предоставя официален отговор, че няма да предприеме действия по случая, позовавайки се на съдебно производство.

Сигналът до НБУ е подаден от признатия международен експерт в областта на устойчивата мода Лора Николаева и засяга преподавателя в департамент „Мода“ Николай Красимиров Пачев. През 2023 г. той се обръща към нея за съдействие като експерт и тя му предоставя свой авторски текст, свързан с устойчива мода, без да дава съгласие за възпроизвеждане в този вид и обем.

Лора Николаева е признат международен експерт в областта на устойчивата мода, собственик на британско дружество и марката Lora Gene, популярна в сектора.

Тя е и ментор в програмата Lead for Sustainability към University of Oxford, има публикации в международни издания като Vogue Business, Elle, Marie Claire и The Guardian. В качеството си на експерт по устойчива мода, тя е единствената българка, пишеща по тази тема в чужбина.

След време, обаче, Лора Николаева вижда, че Панчев е направил дисертация и нейният текст е възпроизведен на над 50%, без да е цитирана в библиография, а самата тя пък – написана като консултант, без да е давала такова съгласие. Установява също така, че като „консултант производство“ пък е посочен близък професионален партньор — собственик на фабрика, който също е в неведение и не е участвал по какъвто и да е начин в докторантурата на Пачев, с когото са имали само една среща.

Затова на 11 февруари 2026 г. Лора Николаева подава сигнал до университета, придружен с доказателства и сравнителен анализ.

В сигнала си до НБУ тя посочва, че предоставеният на Пачев неин авторски текст е възпроизведен в значителен обем в дисертацията му без надлежно цитиране, което е задължително в такива случаи.

На 5 март Нов български университет ѝ отговаря, че ще бъде задействана процедура по вътрешните правила. До момента, обаче, месец по-късно, не е предоставена информация дали такава проверка е започнала, нито дали въобще е сформирана комисия, която да разгледа случая.

В рамките на този период дори не е осъществен контакт с подателя на сигнала – потърпевшата Лора Николаева, за изясняване на обстоятелствата, въпреки отправени допълнителни запитвания за прозрачност относно предприетите действия.

В официално писмо от 2 април 2026 г. ректорът на университета проф. Пламен Дойнов отговаря, че няма да извърши проверка на този етап, позовавайки се на чл. 61, ал. 3 от Закона за съдебната власт, който гласи, че „дело, което се разглежда от съд, не може да се разглежда от друг орган“. Тук трябва да поясним, че Лора Николаева вече е завела дело срещу Николай Пачев.

По случая са подадени сигнали до Министерството на образованието и науката и до Националния център за информация и документация (НАЦИД).

Тук и ма и друг принципен въпрос – съдебното производство по авторско право не засяга академичната оценка на дисертационен труд. В България съдът не присъжда и не отнема научни степени – това е отговорност на акредитираните висши училища.

Казусът обаче има и практическо измерение

През периода 2022–2024 г. Николай Пачев работи по различни модни проекти за британската компания на Лора Николаева – Lora Gene.

В този контекст той, в качеството си на преподавател по мода, прави препоръка към производствен партньор на управляваното от Николаева британско дружество, което освен собствена марка, разработва цялостни вериги на доставки в индустрията за редица модни марки на световния пазар. В резултат на тази препоръка Николаева започва съвместна работа с препоръчаната от Николай Пачев фабрика – собственост на студент на Николай Пачев в департамент „Мода“.

След период на съвместна работа възникват сериозни търговски спорове между страните: неизпълнение на договорни задължения, задържане на материали и стока, собственост на възложителя Lora Gene. Част от произведената стока е изпратена директно до клиент на дружеството без знанието и съгласието на възложителя, в нарушение на договорените условия, което води до значителни финансови вреди и пропуснати ползи.

Накратко: преподавателят от НБУ препоръчва като партньор свой студент, който в крайна сметка „по български“ прави всичко, че да откаже чужд инвеститор да работи в България.

В какво е престижът на един университет?

Случаят как един преподавател може да се възползва от нечия експертиза и авторски текст, да вземе научна степен, приписвайки си чужд текст, а университетът да чака мълчаливо, неминуемо поставя по-широк въпрос: за ролята на академичните институции и отговорността им за качеството на кадрите, които създават.

Когато сигнал за сериозно академично нарушение остава без проверка, възникват и въпроси:

Става ли дума за изолиран случай или за системен проблем?

Къде минава границата между институция, която защитава академични стандарти, и такава, която на практика отказва да ги приложи?

И какво означава това за доверието в кадрите, които излизат от тази система – особено в контекст, в който те участват пряко в международни бизнес процеси?

При липса на ефективна институционална реакция, рискът не остава локален – той се пренася директно върху международните партньори. Темата има и по-широк международен контекст. България остава част от производствената карта на Европа в текстилния сектор, но често е възприемана от международни и европейски брандове като среда с ниски стандарти на контрол, прозрачност и защита на бизнес интересите.

В този смисъл подобни случаи поставят въпроса за доверието – не само към конкретни партньори, но и към средата като цяло. Когато академични сигнали не се разглеждат, а институционалните реакции са ограничени или забавени, това неизбежно се отразява върху начина, по който външни компании оценяват риска при работа с местни партньори.

Но въпросът не е само академичен. Той засяга пряко инвестиционната среда, устойчивостта на сектора и позиционирането на България като надежден партньор в европейската текстилна индустрия.

В контекста на предстоящото въвеждане на нови европейски регулации, свързани с устойчивостта, прозрачността и отговорността по веригите на доставки, включително рамки като Corporate Sustainability Due Diligence Directive (CSDDD) и Ecodesign for Sustainable Products Regulation (ESPR), подобни случаи придобиват още по-голяма значимост. Защото в случая трябва да приемем Лора Николаева като чуждестранен инвеститор с нейния британски бранд Lora Gene.

Новите регулации поставят конкретни изисквания към компаниите за проверка (due diligence) на партньори и проследимост на веригите на доставки, което прави подобни казуси директен фактор в оценката на риска. В този контекст подобни случаи не са изолирани инциденти, а индикатор за системен риск при работа с местни партньори в рамките на европейските вериги на доставки.

Те поставят реални въпроси за това доколко България е способна да отговори на очакванията за прозрачност, отчетност и надеждност като партньор на международни компании в този сектор, включително по отношение на реалната способност на държавите членки да гарантират прилагането им на практика.

Предвид значимостта на темата в по-широк европейски контекст, Лора Николаева, като автор в редица световни издания, възнамерява случаят ще бъде представен и пред международни медии, с цел да бъде поставен в рамката на текущия дебат за устойчивост, лоялност, отговорност и доверие в глобалните вериги на доставки.

Източник: BIG5.bg

Още новини в категория Разследване

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news